Сряда,
  06 Юли 2022 година
Български  English Вход

      СБУ - АКЦЕНТИ

  Трудовоправни
  Социално-икономически
  Професионално и
      творческо развитие
      на учителя
  Отдих

       НОРМАТИВНИ
        ДОКУМЕНТИ


  КТД
     На отраслово ниво
     На общинско ниво
     На ниво уч. заведение
  ВПРЗ
  Конституция
  Кодекси
  Закони
  Наредби
  Правилници
  Постановления
  Решения, Заповеди
  Проекти на документи
СЪБИТИЯ : Конференции

Национална конференция обсъди междупоколенческата равнопоставеност в условията на COVID-19


"Първата в България национална конференция, която дискутира ключови аспекти на междупоколенческата равнопоставеност в условията на COVID-19, се състоя в онлайн формат на 11 март 2021 г. Тя бе инициирана и организирана от д.ик.н. Янка Такева, председател на Синдиката на българските учители, председател на Комисията по равнопоставеността, семейството, жените и децата (КРСЖД) и на Сдружение „Обществен женски парламент – 21. век“ (ОЖП) към Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ), и член на Икономическия и социален съвет на Република България (ИСС) – III група.

Във форума, организиран по повод отбелязването на Международния ден на жената – 8 март, който бе открит от д.ик.н. Янка Такева, се включиха над 60 участници. Сред тях бяха: д-р Иван Кокалов – вицепрезидент на КНСБ, Зорница Русинова – председател на Икономическия и социален съвет на Република България, Лидия Шулева – заместник-председател на ИСС, Валентина Дейкова – национален координатор за изпълнение на Европейската програма за учене на възрастни и ръководител на проект „Националните координатори в изпълнение на Европейската програма за учене на възрастни“, Величка Микова – национален секретар на КНСБ, Виолета Иванова – научен секретар в Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ, представители на КРСЖД, ОЖП и на регионалните съвети на КНСБ от страната, Красимир Попов – заместник-председател на СБУ, областни и общински председатели на СБУ, директори на образователни институции, представители на неправителствени организации, експерти от Централата на СБУ и др.

Основен лектор в конференцията бе доц. д-р Антоний Гълъбов от Департамент „Политически науки“ на Нов български университет, който проследи дълбоките промени, настъпили в резултат на ковид пандемията върху развитието на българското общество, и очерта основни аспекти на неравенствата между половете и поколенията на пазара на труда, както и насоки за тяхното преодоляване.

Поставянето във фокуса на общественото внимание на темата за многоаспектните измерения на междупоколенческата равнопоставеност в условията на ковид пандемията е идея на д.ик.н. Янка Такева за работа в дългосрочен план. Темата е високо оценена и от Европейския синдикален комитет по образование, чийто член е г-жа Такева, и е включена в неговите приоритетни политики.

„Междупоколенческата равнопоставеност в условията на COVID-19“ е изключително важна тема в обществената реалност и е определяща за промените в законодателните уредби и разработването на ефективни икономически и социални политики, тъй като ковид пандемията създаде много проблеми, изискващи комплексни решения на национално и на европейско равнище“, каза във встъпителното си слово д.ик.н. Янка Такева. „Темата трябва да бъде научно разработена и да се направят изследвания по отношение на културата на солидарността и развитието на междупоколенческите различия, свързани с ковид кризата, за да бъде поставена трайна основа за по-добро съжителство в семейството, за изграждане на приобщаваща и справедлива социална среда и устойчиви работни места“, акцентира г-жа Такева.

Междупоколенческата равнопоставеност е определяща за устойчивото развитие на обществото и неговия икономически просперитет. Пандемията от COVID-19 изостри съществуващите проблеми и изправи междугенерационните отношения в национален и европейски аспект пред непознати досега предизвикателства, които създават още по-големи различия в междупоколенческите отношения, заетостта на пазара на труда, социалното подпомагане и демографските проблеми и изискват мащабни и експертни ресурси за разработването на специфични политики.

Европейската комисия излезе с много сериозни документи в тази посока и постоянно обръща сериозно внимание на различията, които се явяват между поколенията на пазара на труда, свързани с работното време, подобряването на условията на труд, изтъкна г-жа Такева и акцентира върху създаването на предпоставки в условията на пандемия за нарушаване на социално-икономическите, на трудовите, но и на чисто човешките права и норми. В тази връзка на европейско равнище усилено се подготвя конвенцията, която регламентира намаляването и справянето с насилието на работното място.

Д.ик.н. Янка Такева изтъкна, че КРСЖД и СБУ ще работят за изпълнението на политики, свързани с постигането на междупоколенческа равнопоставеност в условията на ковид кризата и след нейното отминаване. Тя говори за културата на междупоколенческите взаимоотношения, в основата на която стоят семейството, работещият колектив, ведомствата и организациите, и която дава възможност на хората да живеят по-спокойно и обществото да върви по пътя на проспериращо развитие. Г-жа Такева изказа благодарност към министъра на образованието и науката Красимир Вълчев за доброто социално партниране и посочи позитивния и ефективен пример на СБУ, който със своята уникална Постоянна академия за науки и иновации в образованието разработи политики и обучи изключително много учители за наставници, с което осигури междупоколенческата приемственост в условията на позитивна и приобщаваща среда в системата на предучилищното и училищното образование. Тя подчерта, че дейността на ПАНИО на СБУ е изключително важна за мотивиране на младите хора да избират учителската професия, за качеството на образователния процес и за градивните взаимоотношения между всички субекти и обекти на образователната система. Позитивните и ефективни комуникации и добрите междупоколенчески взаимоотношения са и сред решаващите фактори българската образователна система да се справя изключително добре с обучението от разстояние в електронна среда.

Д.ик.н. Янка Такева в резюме направи ретроспекция за успешната работа на КРСЖД и нейните постижения по отношение на защитата на майките у нас, извоювания най-дълъг отпуск по майчинство сред страните от ЕС и постигането на равнопоставеност на мъжете при грижите и отглеждането на децата. Тя припомни че Комисията издаде книгата „Жените в България“ и през 2017 г. организира известния Марш на жените, който отчете значимата роля на българската жена във всички области на живота. Г-жа Такева призова участниците в конференцията да отдадат почит на хората, които са се борили през десетилетията за постигане на равнопоставеност на жените и мъжете и подчерта, че всичко, което жените са извоювали в над 120-годишната си борба за равни права с мъжете, са постигнали с цената на изключителни и последователни усилия, немалко жертви, смелост, непоколебимост, постоянство и решителност. Напомни, че и днес трябва да бъдем солидарни и да подкрепяме жените по света, които са безправни, дискриминирани, търпят насилие и тормоз. Д.ик.н. Янка Такева подчерта, че българката винаги е приобщавала своите партньори, приятели, колеги, съмишленици при провеждането на градивни политики. През 1937 г. българските жени имат вече право да гласуват, далеч по-рано от много свои европейски сестри. И днес 40% от висшите ръководни кадри – министри и заместник-министри, 27% от народните представители са жени, като тези проценти са били по-ниски преди години. И въпреки по-ниските заплати в редица феминизирани отрасли, като лека промишленост, хотелиерство и др., жените в тях се борят за правата си и постигат резултати благодарение на подкрепата и ръководството на КРСЖД и КНСБ. В същото време, ако преди три години са взимали пенсии с 33% по-ниски от мъжете, днес тази разлика е 28,5%.

„Нека да бъдем заедно, за да успяваме“, обърна се към присъстващите в заключение д.ик.н. Янка Такева. Тя напомни, че междупоколенческата политика в глобалния свят ще става все по-важна за оцеляването на човечеството в условията на по-хармоничен, мирен, устойчив, проспериращо развиващ се свят.

Д-р Иван Кокалов поздрави от името на д-р инж. Пламен Димитров, президент на КНСБ, и от свое име д.ик.н. Янка Такева за организирането на конференцията на изключително актуалната, интересна и многоаспектна тема за междупоколенческата равнопоставеност в условията на COVID-19. Той заяви, че проблемите, които форумът разглежда, са с дългосрочен характер и ще се задълбочават в условията на продължаващата ковид пандемия, като препоръча темата за междупоколенческата равнопоставеност да бъде продължена с дискусии по ключовите подтеми, които съдържа в себе си.

„Преди няколко дни чествахме Международния ден на жената, но в същото време отбелязахме и първата година от въвеждането на извънредна епидемична ситуация – каза д-р Кокалов. – Колкото и отрицателни проблеми да създаде ковид пандемията, тя показа, че трябва да се справим и то в кратък срок с много от предизвикателствата, които стояха на дневен ред, но не бяха преодолени. Пандемията изостри необходимостта да бъдат решени редица въпроси, свързани с равнопоставеността на жените и мъжете и с междупоколенческата равнопоставеност.“ Ковид пандемията повлия отрицателно на заетостта на жените на пазара на труда и изостри междупоколенческите различия, като създаде условия за възникването на нови форми на труд. Сред тях най-силно развитие получи дистанционната работа, което доведе до неравномерно увеличаване на доходите в някои отрасли на икономиката и до засилване на неравнопоставеността в заплащането на труда между жените и мъжете. „Поколенията, които са на пазара на труда, са различно адаптивни в настоящата ситуация и това се отразява върху техния социален, здравословен и личностен статус“, коментира д-р Кокалов. „Родените след 1990 г., каквито са 80 на сто от младите хора, са най-активните в сферата на дигитализацията, използването на интернет и на дигитални устройства. България изостава по отношение на осигуреността с интернет на българските домакинства и това, както и усвояването на дигитални умения от по-възрастните хора, са от предизвикателствата, включително и в сферата на образованието, които са с перспектива да бъдат решени в близките години“, каза д-р Кокалов. По думите му ковид пандемията подтикна решаването на редица проблеми, свързани с дигитализацията, водеща към отмирането на някои професии и до възникването на нови. Той говори за необходимостта от законодателно регламентиране на работното време, условията на труд, оценяването на злополуки и ред други въпроси при работата от дома. В края на своето изказване вицепрезидентът на КНСБ д-р Иван Кокалов поздрави всички учители, които заедно с лекари, медицински сестри и работещи в социалната сфера, посрещнаха пандемията на първа линия. „Те бяха героите, които изложиха себе си на риск, но продължиха да работят и сега, с третата вълна на ковид пандемията, отново са на първа линия и посрещат предизвикателствата в своята работа, които никак не са малко“, каза д-р Иван Кокалов.

Като благодари за поканата и за успешното социално партниране, Зорница Русинова приветства участниците и отчете значимостта на настоящия форум, поставил фокус върху въпросите, свързани и с промяната на социално-икономическите аспекти на живота в резултат на ковид пандемията, по които се работи в Европа и в България. Според г-жа Русинова темата поставя на дневен ред аспекти, които могат да доведат до значителни политически и законодателни решения. Председателят на ИСС припомни данни от излезлия в навечерието на Международния ден на жената Доклад за равнопоставеността на половете на ЕК, съгласно който 76% от заетите в здравеопазването и тези на първа линия, както и 86% от заетите в социалната сфера по време на пандемията са били жени. За ИСС би било полезно да се направи и разрез на възрастовата диверсификация на заетите жени, за да може приоритетно да се работи и по разработването на становище, относно икономическите последствия от разпространението на ковид пандемията и мерките за нейното преодоляване. Акцент в него ще бъде поставен на специфични и социално уязвими групи и мерки, които са достигнали до тях, включително и до хората на първа линия. Тя отчете в резултат на дигитализацията и дистанционната работа задълбочаващи се проблеми на пазара на труда, включително и увеличаващата се младежка безработица. Г-жа Русинова заяви готовността на ИСС да продължи да работи върху поредица от становища, свързани със споразумението за партньорства и оперативните програми, ефектите по прилагане на дистанционната работа, системата за професионална квалификация и обучение и др. Както отчете и полезността на заключителния документ от форума, който обединява различни препоръки за преодоляване на задълбочаващите се в резултат на пандемията социални неравенства, председателят на ИСС даде ясна заявка, че ще продължи съвместната работа и доброто партниране с Комисията по равнопоставеността, семейството, жените и децата и в бъдеще.

Презентацията, представена от доц. д-р Антоний Гълъбов на тема „Междугенерационната равнопоставеност в условията на пандемията от COVID-19“, бе структурирана въз основа на трите групи основни цели, които си поставя Европейската комисия до 2030 г. за възстановяване на качеството на живот и условията за социална реализация на следващото поколение граждани на Европейския съюз след края на пандемията.

Той представи първата група цели, свързана с увеличаването на заетостта, която според ЕК трябва да достигне до 78% през 2030 г., спрямо стойността от 73% заетост към 2019 г.; (за България – 75% за възрастовата група между 20 и 64 години). На второ място отчете необходимостта от увеличаване на броя на възрастните, обучаващи се всяка година, която трябва да достигне до 60% от актуалните 40%.

На трето място посочи намаляването на броя на хората в риск от бедност или социално изключване.

В хода на своето изложение доц. Гълъбов очерта и факторите, които са оказали най-силно влияние върху развитието на българското общество, върху ежедневието на хората и условията за тяхната професионална реализация, свързани със самия санитарен риск от пандемията и с въвеждането на правителствени мерки за нейното преодоляване. Като отчете и въздействието им върху двата основни двигателя на глобализацията – мобилността и свързаността, проследи последствията върху динамиката на междугенерационните отношения и задълбочаващите се неравенства и неравнопоставеност.

Според последните анализи се оказва, че най-съществено са били засегнати работещите в т.нар. „сива“ или неформална икономика както в ЕС, така и в България. Ограничителните мерки са довели до съществени промени в условията за полагане на труд от разстояние или в семейни условия, включително до увеличаване на времето, необходимо за извършване на конкретната работа, а с това и до увеличаване на здравния риск, свързан с продължителността на работа с компютър, както и до нарастване на разходите за полагане на труд, които са за сметка на самите работещи, увеличаване на нивото на стрес и свързаните с него негативни психологически последици. Безспорно всичко това според доц. Гълъбов води до задълбочаване на съществуващи социални неравенства, включително по възраст, по отношение на достъп до публични услуги и собственост, и до различна степен на трудност, с която се преодолява кризата в семейството и родствената общност.

Резултатът според него е промяна в междугенерационните отношения и задълбочаване на неравнопоставеността. Най-високите възрастови групи се оказват не само пред най-сериозен санитарен риск, но и с най-ограничени възможности за неговото преодоляване; най-малките деца на свой ред са били изолирани и това е довело до увеличение на натовареността на техните родители; най-засегнати се оказват средните поколения на възраст между 35 и 55 години, в т.ч. жените, работещите в „сивия“ сектор или онези, при които не са били налице необходимите осигурителни механизми на защита, както и работещите с изрядни трудови договори, които е трябвало да продължат работа вкъщи, в същото време без да имат възможност да получават каквато и да било форма на подкрепа извън финансовите стимули. Средните възрастови групи, и особено жените сред тях, се оказват пряко ангажирани с грижите за децата в семейството и едновременно с това – с грижите за най-възрастните представители на родствената общност. Дори и там, където те са имали възможност да се възползват от целевите помощи на държавата, извън финансовите средства или кредитните облекчения, всъщност именно те са се изправили пред реалния дефицит на социални услуги и пред практическото отсъствие на последователно формирана култура на солидарност.

Като постави въпроса дали е възможно да възникне ново, COVID поколение, доц. Гълъбов отчете, че за децата този период на ограничения ще бъде преодолян сравнително бързо. При най-възрастните, освен социалната изолация и усещането за безпомощност, този период също може да не окаже толкова съществено влияние. Но за него т.нар. „мостово поколение“, родените през първата половина на 60-те години на ХХ век, които редом със своите собствени деца са поели тежестта на променящите се условия на работа и ограничения до минимум диалог между поколенията, този период със сигурност ще остави траен отпечатък.

Повече от сигурно е според известния български политолог и социолог, че сферата, върху която ще окаже трайно въздействие сегашната ситуация, ще бъде свързана с необходимостта от нарастване на усилията за привличане на онези повече от 160 000 млади хора в България, които нито работят, нито учат, а изцяло разчитат за издръжката си на своите родители и семейна общност. Според данните през септември 2020 г. равнището на безработица сред младежите в ЕС е 17,1% и е нараснало значително в няколко страни. Сред тях са Испания (40,5%), Италия (29,7%), Франция (19,6%). В България процентът на безработните младежи е 18,3%.

Наблюденията и анализите на ЕКП показват, че ковид кризата е влошила положението на младите хора, които не са заети, не се образоват или обучават. Броят им, особено в страни като Италия, Гърция, България и Румъния, се увеличава.

Ковид пандемията изложи жените на повишен риск от насилие, експлоатация, злоупотреба и тормоз по време на карантина. Насилието над жени остава основна глобална заплаха за общественото и женското здраве в условията на извънредни ситуации.

За доц. д-р Гълъбов най-съществената насока на развитие, към която би трябвало да бъдат насочени все повече публични усилия, включително на синдикати и работодатели, е качествена промяна в динамиката и обхвата на образованието и квалификацията за възрастни, което означава не само България да преодолее същественото си изоставане по този показател, но и да установи нов тип култура на образованост и готовност за учене през целия живот. „По този начин, преодоляването на социалната и икономическа криза може да се окаже съществен импулс към нова динамика в диалога между поколенията и в междугенерационната солидарност“, заключи доц. д-р Антоний Гълъбов.

В своето изказване Виолета Иванова оцени навременността и актуалността на темата и заради глобализацията, развитието на технологиите и демографските промени в структурата на работната сила, които поставят множество предизвикателства, свързани с управлението на поколенческите различия на работното място. Изтъкна участието на представители на четири различни поколения на пазара на труда като фактор, който отваря пропаст между уменията и води до различия в пригодността към работата на младите и възрастните поколения.

Според нея пандемията и затварянето на икономиката са създали условия и мотивация да се ускори дигитализацията и се създаде нова форма на социално неравенство – дигиталното, което поради липсата на дигитални умения изключва трудоспособни хора от пазара на труда и бе причина за стрес не само сред учениците, но и за учителите у нас. Според данни на КНСБ лицата, които имат основни или над основните цифрови умения, са едва 29,4%. А домакинствата с достъп до интернет са 75,1%.

За справянето с този дефицит КНСБ смята, че е наложително да се предприемат целенасочени и спешни политики в образователните системи и обученията на работното място. Част от тези политики биха могли да бъдат насочени към увеличаване на инвестициите в ученето през целия живот с акцент повишаване на квалификацията за цифрови умения и ИКТ. Също и към пилотно създаване на секторни фондове за квалификация, в които основна роля да имат социалните партньори за подпомагане на правилното дефиниране на необходимите компетентности, както и тяхното придобиване.

В хода на своето изложение експертът от Института по социални и синдикални изследвания при КНСБ отчете съществуващата общодемографска тенденция към застаряване на населението, изразяваща се в увеличаване на броя на лицата, осигурени по трудово правоотношение над 55 г., и посочи най-привлекателните сектори за тях – хуманното здравеопазване, социалната работа и образованието и съответно по-ниския интерес от младите хора към тях поради по-ниското възнаграждение.

Въпросите, свързани с междупоколенческия подход и управлението на поколенческите различия, според г-жа Иванова все повече провокират необходимостта от адекватни политики, свързани с тенденциите на пазара на труда и с необходимостта от удължаване на трудовия живот, привличане и задържане на хора с потенциал, насърчаване на приемственост и сътрудничество между поколенията на работното място. Познаването на поколенческите различия е важен показател за компетентността и ефективността в управлението. Междугенерационният подход, като част от управлението в организациите, се отнася до разбирането за специфичните особености и използването на силните страни на всички поколения, до подобряване на взаимното разбирателство и подкрепа на сътрудничеството, трансфера на знания и солидарността между отделните поколения на работното място.

Като положителна тенденция г-жа Иванова отчете увеличението на възнагражденията в сектор „Образование“, изтъквайки доброто социално сътрудничество и значимата роля на СБУ и неговия председател д.ик.н. Янка Такева, благодарение на които се е постигнало намаляване на различието в заплащането между мъжете и жените в образованието. То е достигнало до 9%, като средно за страната е 14% , а съществуват и сектори, в които достига до 20%. Тя изрази надежда, че тази тенденция ще продължи и в бъдеще за привличане на все по-млади хора в сферата на образованието.

В края на своето изложение г-жа Иванова изнесе още положителна статистика в резултат на изследване на агенцията за дигитален маркетинг Reboot Online, според което България е най-добрата държава за работа за жени в Европа с общо 236,6 точки от възможни 300. Стана ясно също, че в България има едни от най-добрите условия за отпуск по майчинство, че нашата страна се нарежда на трето място по показател „Жени на ръководни позиции“ и запазва средни позиции по показател „Икономически възможности“.

Като изрази своята благодарност и респект към д.ик.н. Янка Такева – лидер на СБУ и основен инициатор и организатор на форума, и провокирана от представената информация в неговия ход, Валентина Дейкова постави два основни акцента в контекста по темата. Първият е, че кризата продължава и социално-икономическите последици от нея се задълбочават и ако не се действа решително и мъдро, те ще рефлектират върху бъдещото поколение, което е твърде обезпокоително. Вторият е, че тази негативна тенденция би могла да се промени, като се използва безпрецедентна възможност да се променят най-важните системи за младите хора, в това число системата на образование и обучение у нас. Г-жа Дейкова припомни, че в Националната координационна група за учене през целия живот, чийто член е д.ик.н. Янка Такева – носител на Голямата награда за принос в развитието на сектора за учене на възрастни в България, връчена й през 2020 г., вече се водят дискусии относно дейностите и мерките за неговото развитие, обявени и от останалите участници в конференцията, че имат огромно значение за справяне с предизвикателствата, които е поставила пандемията от COVID-19. Като отчете, че на входа на кризата нашите показатели за участие на възрастни обучаеми (25 – 64 г.) в дейности за учене на възрастни, преждевременно напусналите образователната система, относителният дял на завършилите ПОО в актуални области на икономиката и др., не са много добри, националният координатор за изпълнение на Европейската програма за учене на възрастни заяви основния приоритет, по който ще работи нейният екип. А именно: да бъде направена оценка на въздействието на публичните политики в сектора за учене на възрастни за изминалия период и те да бъдат съпоставени с новите европейски и национални цели, като по този начин ще бъдат набелязани мерки, които ще превърнат Ученето през целия живот в реална възможност за хората на пазара на труда и шанс за преодоляването на последствията от ковид кризата.

Величка Микова представи промени в трудовото законодателство и в антидискриминационното законодателство, направени по време на извънредното положение за преодоляване на последиците от ковид пандемията и засягащи жената като работеща жена и майка. Тя акцентира върху новите законодателни изменения и допълнения, които осигуряват защита на майките на деца до 12-годишна възраст, като им се предоставя възможност да ползват платен годишен отпуск по време, когато имат необходимост да останат вкъщи поради ограничителните мерки, свързани с ковид пандемията. „Важно е всички да знаят, че такъв отпуск може да се ползва без съгласието на работодателя – уточни националният секретар на КНСБ Величка Микова. – Тоест само поради това, че има заповед от държавен орган, с която се спира работата на предприятието, работничката или служителката, ако е майка на дете до 12 г. или на дете с увреждания независимо от възрастта му, има право да подаде заявление и може да ползва платен годишен отпуск. Ако е изчерпала правото си на платен годишен отпуск, майката има право да ползва неплатен годишен отпуск, като за 2021 г. неплатеният годишен отпуск в размер на 90 дни ще се признава за трудов и осигурителен стаж.“ Г-жа Микова изтъкна, че има още въпроси, които е наложително да бъдат решени с промени в трудовото законодателство и те се отнасят до това как да се спазва работното време и как да се изпълняват служебните задължения при работа вкъщи, съчетани с личния живот. „Всички тези аспекти на майчинството и на професионалната ангажираност на майките трябва да се преразгледат и може да бъдат заложени в нови разпоредби на трудовото законодателство“, каза още г-жа Микова. Тя накратко презентира и основни политики, заложени в Меморандума на КНСБ за социално-икономическото развитие на България 2021 – 2025 г.

Провелата се първа онлайн конференция, посветена на темата за междупоколенческата равнопоставеност, е и първа стъпка в посока постигане на конкретни резултати на национално и европейско ниво за преодоляване на редица проблеми, свързани със: социалните неравенства; равнопоставеността при заплащането между мъжете и жените; ограничаването на относителния дял на младите хора, които не учат и не работят; разширяването на обхвата на обучението за възрастни; запазването и създаването на нови устойчиви работни места като част от компенсаторните политики на страните членки на ЕС за възстановяване след пандемията.

Заключителният документ от форума ще бъде предоставен на институциите с цел разработване на политики и приемане на решения за преодоляване на негативните последици от междупоколенческата неравнопоставеност във всички области на социално-икономическия и обществено-политическия живот.

Ивайла ВАСИЛЕВА и Светла СТРУМИНА

"



____________________________________________________________________________________________________________________________________[_ВЪРНИ_СЕ_ОБРАТНО_]____

КОНКУРС

УЧИТЕЛ НА ГОДИНАТА
МЕЖДУНАРОДНА

УЧИТЕЛСКА
СПАРТАКИАДА
СОЦИАЛНО-
ОБРАЗОВАТЕЛНИ
ПОЛИТИКИ НА СБУ
ПОСТОЯННА АКАДЕМИЯ
ЗА НАУКИ И ИНОВАЦИИ
В ОБРАЗОВАНИЕТО
Съдържание - Синдикат на българските учители, 2014 ©                      Web Design & Programming by AlineA Ltd., 1997-2022 ©