ТОЙ ВОДИ БЪДЕЩЕТО ЗА РЪКА
Великата професия учител!

Велика професия е учителството!

И още: Прекрасно е да си учител! /Ако обичаш децата и професията си!/

Всяка сутрин поне 30 чифта жадни, любопитни, питащи очи с очакване се впиват в тебе. Оглеждат как си облечен, ризата - изгладена ли е, косата - сресана ли е, обувките – лъснати ли са…

И ти сам потъваш в тия очи – будни, търсещи, вярващи. Колко много очакват от тебе!

И тръгвате заедно в един дълъг път. пътя на познанието и знанието: от чертичките и луличките, от А, Б-то към близкия и далечния свят, към морските глъбини и космическите висини, към тайните на природата / и на душата!/, към днешния / и утрешния / ден на човечеството.

А колко много ти вярват тия очи - на всяка дума, на всяка сричка, на всеки жест, на всяка усмивка, полуусмивка, шега или укор...

Ти за тях си духовният водач и всезнаещият човек, „мъдрецът“, към когото могат да се отнесат за всичко и да попитат за всичко. Твоят отговор, твоята дума /ласкава или не, разбираща и опрощаваща/ тежи, много тежи: „Тъй рече учителят, така ни казаха в училището!“

Ти си и възпитател /нещо, което, за съжаление се забравя, или - най-малко - се подценява, особено днес/!

Освен знания по специалността, учителят всекидневно дава уроци за живота - не толкова с думи, колкото с поведение, с пример! / А не може да си идеален - и ти си човек с недостатъци и слабости, но очите, очите: те виждат всичко и преценяват всичко!/

Няма друга професия толкова отговорна и задължаваща! Сбъркаш ли машинния детайл, ще го хвърлиш за брак и ще направиш друг, но непремерения жест, изпуснатата дума как ще върнеш?!

В един и същи час учителят трябва да бъде учен /при представянето на материята/, артист /в изказа и интерпретацията/, философ /в коментара и разсъжденията/, художник /в полета на мисълта и въображението/. И във всичко - и над всичко - гражданин! /със съвест, с морал, с убеждение и с поведение/.

Учителската професия е трудна! Само влизалият в час с дневник знае как се устоява, как се издържа на кипящата кръв в младите същества, как се спечелва вниманието им, как се отстоява на изискванията - граждански, етични, морални. И на очите, детски и юношески, чисти или хитруващи, виждащи и преценяващи всичко. Как и къде да избягаш от тях?

Трудно, много трудно всекидневие е тя през всичките часове на денонощието.

Но затуй пък /каква радост е!/, ако след години - 10, 20 или 30, срещнеш „непознат“ мъж /или жена/ и той /тя/ те здрависа, стисне ти ръката и рече: „Вие бяхте мой учител !“ /еди кога си и еди къде си/.

Сърцата се разтварят, избухват мили случки и забавни истории, времето се връща назад, душите се подмладяват и преобразяват.

И благодарност, благодарност, която грее в очите и разтапя сърцата.

Затуй поетът казва: „И всеки помни по един учител!...“

Велика професия е учителската! Тя гради човеци, създава личности, граждани и творци.

Утрешният ден е в ръцете на учителя! Той води бъдещето за ръка.

Затова и днес трябва да е на почит, да е тачен и уважаван, да е обграден с грижи, любов и внимание, във всичко да е на горната скала на обществените професии,да е осенен от нимбата на Възраждането.

Да, тъй трябва да е, ако искаме младите, способните, кадърните да влязат в училището, да се влеят в тази професия; ако искаме утре да имаме просветена, духовно и материално богата, процъфтяваща държава.

И такава да я оставим на наследниците си!

Пенчо ЧЕРНАЕВ, бивш главен редактор на в. „Учителско дело“