Доклад на д.ик.н Янка Такева - председател на СБУ, ОЖП -21 век, КРСЖД към КНСБ, представен на дискусията "Нежните гласове на синдикализма", която се проведе на 4 март 2014 г. в сградата на КНСБ и бе по повод Международния ден за права на жените и мир в света

8 март - Международен ден за права на жените

и мир в света

Международният ден на жената се отбелязва на 8 март като ден за международно признание на икономическите, политическите и обществени постижения на жените в света. На този ден се отдава признание на жените за тяхното участие и постижения в обществено-политическия живот, независимо от тяхната националност, етническа принадлежност, културни, икономически или политически различия. Това е повод да си спомним за борбите и успехите в миналото, и което е много по-важно - да погледнем към днешното положение на жените в семейството, обществото, икономиката, а също и в бъдещето - към потенциала и възможностите пред идващите поколения жени.

Изборът на датата е свързан с първата масова проява на жени работнички, състояла се в Ню Йорк на 8 март 1857 г., когато жени от шивашки и текстилни предприятия излизат на протест против лошите условия на труд и ниските заплати. Работничките са атакувани и разпръснати от полицията. Две години по-късно, отново през месец март, тези жени създават своя първи работнически синдикат. На 8 март през 1890 г. е потушена с груба сила женска демонстрация в Чикаго, а през 1917 г. в Петербург - демонстрация на работнички срещу глада, войната и царизма.

През десетилетията, на 8 март се провеждат много протести на работнички, като най-запомнящият се сред тях е през 1908 г., когато над 15 000 жени организират шествие в Ню Йорк с искания за по-кратък работен ден, по-добро заплащане и право на гласуване.

За първи път Международният ден на жената се чества на 28 февруари 1909 г. по инициатива на Американската социалистическа партия. През следващата година, на 27 август 1910 г., в Копенхаген се провежда международна конференция на жените социалистки, организирана от Социалистическия интернационал. На нея се приема предложението на германската социалистка Клара Цеткин ежегодно, в една от първите недели на пролетта, да се празнува денят на работничките и на тяхната международна солидарност, с цел да се мобилизират широките женски трудови маси за борба за равноправие с мъжете във всички обществени сфери на живота.

Днес Осми март е ден, в който международната и европейската общественост под егидата на ООН, ЮНЕСКО, Европейския парламент, на Международната и Европейската конфедерации на профсъюзите фокусират общественото внимание освен към постиженията в политиките за равнопоставеност на половете - и към проблемите на жените по света, свързани с насилие, неграмотност, безработица, неравнопоставеност, трафик на хора, липса на граждански и политически права, и т.н.

Сега, когато се навършват 105 г. от първото честване на Международния ден на жената през 1909 г., празникът носи много социални послания и осветлява противоречиви тенденции. От една страна, де юре жените в България, независимо от своя етнически произход, възраст, образование, отбелязват 8 март като хора, абсолютно равноправни в семейния, трудов, обществен, политически и икономически живот. От друга - де факто, те са подложени на множествена дискриминация и неравно спрямо мъжете заплащане на пазара на труда, домашно насилие, стереотипи, налагащи им граници и определящи им роли, накърняващи човешкото им достойнство.

Макар жените да са - 51.3% от населението, в края на 2013 г. коефициентът им на заетост в групата на 15 и повече навършени години, е едва 42,5%, спрямо 51,8% при мъжете. Около 90.5% от заетите жени са наети по трудови и служебни правоотношения, като се запазва тенденцията делът на наетите в обществения сектор да е по‐ висок от този в частния сектор. Почти всяка пета от българките е работила в сивата икономика. Притиснати от кризата 84 % от мъжете и 90 % от жените не смеят да се опълчат от лошите условия на труд, защото са убедени, че ако напуснат сегашната си работа много трудно ще си намерят нова, или поне няма да е толкова лесно.

В края на 2013 г. самостоятелно заетите жени, достигат до 37.9% и отчитат лек ръст спрямо същия период на 2012.

В голяма степен последиците от икономическата криза и от спада в производството са усетени от жените - със загубата на 185 200 работни места в сравнение с предкризисната 2008 г. Жените са заети в отрасли, които са най-силно засегнати от икономическата криза: текстилна промишленост, кожарска промишленост, химическа промишленост, хотелиерство и др.

По равнище на безработица през 2013 г., България със своите 13% е над средноевропейското ниво. Безработицата сред жените в България се е повишило в края на 2013 г. до 12.5%, докато нивото на безработните мъже е останало без промяна от 13.5%, сочат данните на ЕВРОСТАТ. Безработните жени спрямо 2008 г. са нараснали с повече от два пъти. Младежката безработица в България е скочила много рязко до 29.4% , и тя силно засяга младите жени. Увеличението на безработицата само сред жените вероятно се дължи на факта, че жените в България често са заети с по-ниско квалифициран труд с по-малка добавена стойност в сектора на услугите, което прави по-лесно съкращаването им.

43,3% от безработните жени имат продължителност на безработицата повече от 1 година. Като се има предвид, че дългосрочната безработица води до бедност и маргиналзиране на определени социални групи, оценката на описаното състояние е повече от тревожна.

Израз на неравнопоставеността в заетостта е и продължаващата професионална и секторна сегрегация по пол. През 2013 г. средно за страната, жените са получавали 88,6 от средната заплата, а в някои отрасли тази разлика е фрапантна.

Жените са заети в икономически дейности и в професии, наложили се като „женски” и в отрасли, които са най-силно засегнати от икономическата криза:

- хотели и ресторанти ‐ 62.9%,

- производство на текстил и кожени изделия - 85%,

- образование - 85.1%,

- здравеопазване - 78%,

- медико-социални грижи - 85.4%,

- финансово посредничество - 76.6%.

Статистиката на ЕК сочи, че 16% от директорските бордове на най-големите корпоративни компании в България са жени. Така страната ни има известно предимство, защото средностатистическото число за ЕС е 14%.

Все още се робува на стереотипи за ролята на жената в личния и в обществения живот, които до голяма степен предопределят наличието на известни различия между положението на жените и мъжете. Все още съществуват нагласи, според които някои професии, роли в семейството или сфери на дейност са по-подходящи за определен пол.

Каква роля изпълнява една жена в семейството и в обществото в някои етнокултурни групи се определя от битови традиции и религиозни ценности.

При младите жени се наблюдава отлагане на раждаемостта и промяна в структурата на семействата:

• Средната възраст на жените при раждане на първо дете е 26.2 години, докато през 2001 г. е била 23.8 г.

• Средната възраст при сключване на първи брак: при мъжете от 28.1 години през 2001 г., тя достига 30.0 години през 2010 г. Този показател за жените е съответно:

• 2001 г. ‐ 24.8 години

• 2010 ‐ 26.9 години

• Като типична форма на семействата в България е утвърден еднодетният модел.

• 53.2% са семействата с едно дете от всички семейства с деца, от тях 33% са с един родител.

• 41.5% са семействата с две деца от всички семейства с деца, от тях 13.8% с един родител са от семействата с две деца.

По традиция жените са малцинство в политическите партии.

Жена е вицепрезидент на страната, жена е и заместник-председател на парламента.

Разпределение на народните представители от 42-о народно събрание по пол:

- Мъже - 179 - 75,2 %

- Жени - 59 - 24.8 %. През 1990 г. този процент е бил 21 на сто.

Жените министри са 7 от общо 18 министри, което прави 38,9%., сред зам.-министрите дамите са 11 или 26,8 на сто.

България има 8 жени /една от тях е член на Европейската комисия/ от общо 18 евродепутати или 44,4%. Б

В местната власт:

- само 31 от общо 264 общини в България, или 11,7 %, се управляват от жени;

- четири от 31-те кметици са начело на областни градове;

- 26-30% от общинските съветници са жени.

48 % от членовете на КНСБ са жени:

- в ръководния състав от президент и вицепрезиденти на КНСБ няма жени.

- в избраното конгресно ръководство на КНСБ присъства само 1 жена - това е председателката на Централната контролна комисия на КНСБ.

- членовете на Координационния съвет на КНСБ са 73 на брой, 30 от тях са жени или 41,1%

- членовете на Изпълнителния комитет на КНСБ са 24, от тях 9 са жени или 37,5%

- председателите на Основни членове на КНСБ са 36, от тях 12 са жени или 33,3%

- председателите на РС на КНСБ са 27, от тях 15 жени или 55,6%

Въпреки навлизането на жените в различни сфери на обществения живот, със съжаление трябва да призная, че отношението към жените в сферата на политиката, както и по отношение на представителството им на ръководни позиции в бизнеса и други сфери на обществения живот, все още си остава силно повлияно от съществуващите стереотипи по отношение на социалната роля на жената.

През тази година акцентът в честването на 8 март е върху борбата срещу насилието над жените. С настъпването на икономическата криза, то става все по-явен проблем на страните по света и в частност - на ЕС. Две от всеки три жени в страните членки на Европейския съюз, които стават жертва на физическо или сексуално насилие, не се оплакват пред полицията или хуманитарни институции. В 95 на сто от случаите на домашно насилие, жертвата е жената. Тя е жертва и при случаите на насилие над възрастните хора.

Изследвания на различни международни организации сочат, че всяка 4-та жена в света е жертва на домашно насилие. Голяма част от сексуалните престъпления над жени остават неразкрити, а сексуалното насилие - подценяван проблем. Според изследване на АЗДН и “Алфа Рисърч” всяка 4-та жена у нас е жертва на домашно насилие, за 54% от българите сексуалното насилие е изключително сериозен проблем, а 70% от анкетираните ученици на възраст 13-16 години познават жертви на домашно насилие.

Целта е да се възприеме Истанбулската конвенция като средство за промяна и защита от насилие. Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (станала известна като Истанбулската конвенция) е конкретен механизъм и средство за премахване на всички форми на насилие над жените, в т.ч. домашното насилие и сексуалното насилие. Конкретизирани са следните 1З стъпки, които българското правителство следва да предприеме, за да се постигне съответствие с Конвенцията:

1. Да признае факта, че насилието срещу жените е нарушение на правата на човека и израз на исторически неравнопоставените властови отношения между мъжете и жените.

2. Да инвестира в превантивни мерки за промяна на нагласите и премахване на джендър стереотипите, чрез образование, обучение, повишаване на осведомеността, овластяване на жените и създаване на партньорства с медиите и частния сектор.

3. Да осигури подкрепа на жертвите чрез безплатна национална гореща телефонна линия, подслони, медицински, психологически и правни консултации, помощ с жилища, финансова подкрепа и подкрепа при намиране на работа.

4. Да засили механизма за защита чрез ефективни ограничителни заповеди за защита на жертвите.

5. Да приеме законодателство за криминализиране на всички видове сексуално насилие над жени, извършени без тяхно съгласие, вкл. и изнасилване в брака.

6. Да осигури ефективно изпълнение на действията на полицията, прокуратурата и съдебната система за зашита, разследване, преследване, наказване и обезщетяване на жертвите.

7. Да осигури правна защита, включително и инкриминиране на всички форми на преследване.

8. Да осигури ефективна и засилена наказателно-правна защита, включително чрез инкриминиране на всички форми на домашно насилие.

9. Да разпознава насилието, основано на пола, като форма на преследване при определяне на статут на бежанец на жени, търсещи убежище и зачитане на принципа на забрана за връщане.

10. Да отчита специалните нужди на децата като жертви и свидетели на домашно насилие и други форми на насилие при всички мерки за защита и подкрепа.

11. Да признава и подкрепя ролята на активните неправителствени организации в борбата срещу насилието над жени и домашното насилие чрез регулярно осигуряване на необходимите ресурси и сътрудничество между институциите.

12. Да осигури законова рамка за защита срещу насилието, основано на пола чрез приемане на специално законодателство за равнопоставеност на жените и мъжете и чрез специализирани политики, планове, програми на национално и местно ниво.

13. Да събира редовно национална статистика и осигурява изследвания, насочени към повишаване на знанията за полово обоснованото насилие над жени и домашното насилие.

Благодаря за вниманието!

д.ик.н. Янка Такева

Председател

на Комисията за равнопоставеността, семейството,

жените и децата към КНСБ