Неделя,
  18 Август 2019 година
Български  English Вход

      СБУ - АКЦЕНТИ

  Трудовоправни
  Социално-икономически
  Професионално и
      творческо развитие
      на учителя
  Отдих

       НОРМАТИВНИ
        ДОКУМЕНТИ


  КТД
     На отраслово ниво
     На общинско ниво
     На ниво уч. заведение
  ВПРЗ
  Конституция
  Кодекси
  Закони
  Наредби
  Правилници
  Постановления
  Решения, Заповеди
  Проекти на документи
АКТУАЛНО : Архив

Д.ИК.Н. ЯНКА ТАКЕВА, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СИНДИКАТА НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧИТЕЛИ:
Образователната ни система трябва да заимства добрия опит и запази добрите национални традиции




- Госпожо Такева, от таблицата за продължителността на основното образование и възрастта за задължително предучилищно и училищно образование в държавите от ЕС, която в. „Учителско дело“ публикува, се вижда, че отделните страни имат различни решения. Според Вас учениците в България кога трябва да завършват основно образование? Какъв е Вашият коментар в тази връзка, предвид проектозакона за училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка?

- Има изключително много дискусии за това по какъв начин, кога, в кой клас да се завършва основно образование. Дълбоко съм убедена, че трябва да има нов закон за училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка. Приветствам идеята на Министерството на образованието и науката за приемственост с проектите, които бяха разработени от предходните два екипа на МОН. В тях има рационални предложения, които не бива да бъдат пренебрегвани. В закона, в раздела за видовете учебни заведения, трябва да бъдат направени някои изменения, които да позволят запазването на традиционни за българската образователна система учебни заведения - езиковите гимназии, математическите гимназии, гимназиите по изкуства и спортните училища. Затова, като председател на Синдиката на българските учители, предлагам тези гимназии да бъдат преобразувани в лицеи - по чуждоезиково обучение, по математика, по изкуства и спорт, каквито лицеи има в редица европейски страни. Приемът в тях да бъде в V и в VII клас. По този начин няма да има сътресения или недоразумения в случай, че бъде прието основното образование да завършва в IX клас. Тези училища, които са уникален български принос в развитието на образованието, дават изключително добра подготовка. Промяната на наименованието от „гимназия” в „лицей” едва ли би смутило учениците и техните родители. Лицеят е популярен както в страните от ЕС, така и у нас. Това наше предложение представих на 3 април 2014 г. на заседание на Парламентарната комисия по образованието и науката в 42-то Народно събрание.

- Кои ще са предимствата при евентуалното увеличаване продължителността на основното образование до IX клас включително?

- Всяка промяна в законодателството трябва да се извършва съобразно традициите и съвременните тенденции в страната. В страната ни има нова структура на населението и съответно нова структура на представителство на децата в училище. По данни на СБУ, близо 43% от децата и учениците в България са билингви. Трайната тенденция в България, според национални изследвания и доклада на ЮНЕСКО, е увеличаване броя на децата, отпаднали от училище. Сред основните причини за това са лошата методика за ограмотяване от I до IV клас и претовареното учебно съдържание. Смятам, че приключването на основно образование в IX клас ще даде възможност по-дълго децата да престояват в училище, каквито са и препоръките на ЮНЕСКО и на утвърдената от Министерския съвет Стратегия за намаляване дела на преждевременно напусналите образователната система (2013-2020). Завършването на основно образование в IX клас ще даде възможност по-целесъобразно да се преразпредели учебното съдържание, така че то да не бъде толкова усложнено от I до VII клас. Дълбоко съм убедена, че това ще е една правилна политика и трябва добре да бъдат разчетени плюсовете и минусите на промяната. Според мен предимствата са повече от разчета, който направи Синдикатът на българските учители в тази насока. Образователната ни система трябва да заимства добрия опит от образователните системи в света, в т.ч. от страните членки на ЕС и да запази добрите национални традиции.

- Добра политика ли ще бъде разделянето на гимназиалната степен?

- Категорична съм, че гимназиалната степен не трябва да се разделя на два етапа. Това не носи никакви дивиденти.

- Кои са наложителните промени в системата на средното образование, които трябва да бъдат отразени в новия закон?

- Освен да гарантираме овладяването на полезни и трайни теоретични знания, при подготовката на децата и учениците трябва да променим подхода и начина за практическо усвояване на наученото по отделните дисциплини. Да обогатим използването на информационните технологии за образователни игри, които да са с практическа насоченост и да формират умения. Както и да усъвършенстваме създаването на добре обмислени извънкласни и извънучилищни дейности, които да подпомагат разширяването и утвърждаването на знанията, получавани от учениците в класната стая. Също така смятам, че в закона трябва да бъдат заложени политиките за развитие на възпитателната функция на училището, както и неговата рехабилитационна функция за работа с деца със специални образователни потребности. Тук искам да подчертая, че разделът в проектозакона за децата със СОП, подготвен от екипа на министър Сергей Игнатов, е добре разработен. Остава да видим как да осъвременим Наредба №4, която регламентира работата на ресурсните учители. Дълбоко съм убедена, че трябва да бъдат съхранени специалните училища и много добре да бъде обмислено по-нататъшното интегриране на децата със СОП.

Важно е също да бъде усъвършенствана и развита системата за финансиране на средното образование. Тази година са разработени изключително добри политики, които допълнително се финансират от Републиканския бюджет. Сред тях са тези за: развитието на професионалното /дуалното/ образование; подобряване условията на труд - от гледна точка на санирането и извършването на ремонти и създаване на добра материална база; подмяна на училищния автопарк. Трябва да се отбележи, че тази година бяха заделени над 15 млн. лв. за развитието на информационните технологии. Разработен бе проект на Национална стратегия за развитие на педагогическите кадри, за което поздравяваме МОН, но за да се случат добрите неща, очакваме тази стратегия да бъде обезпечена финансово. Наложително е и добре да бъде прецизирана нормативната база за поддържащата и надграждащата квалификация на учителите. Смятам, че това ще е една от последващите закона мерки, но в самия закон за училищното образование трябва да има сериозни записи в тази посока. Приветствам и това, че в училищата трябва да бъдат изградени т. нар. „обществени съвети“, в които да участват представители на Родителското настоятелство, от общината, учители от училището. То е публична институция и чрез Обществения съвет ще трябва да търсим подкрепа не само за повишаване статуса на учителите, но и на другия персонал, както и на авторитета на институцията „училище“. Необходимо е да търсим и възможности за създаване на публичност от гледна точка на добрите практики, които се случват в българското училище. Те не се познават добре от обществото, тъй като в публичното пространство излизат повече негативни неща.

- Трябва ли да бъде въведена мандатност на директорите, както и да бъдат променени изискванията към тяхната квалификация, съобразно заеманата от тях длъжност?

- В СБУ смятаме, че ролята и мястото на директора за качественото управление на учебните звена е изключително важен елемент. Затова мандатността на директорите е решаваща от гледна точка на поддържането на добър психоклимат в училище, на грижа към учителя, и към неговата квалификация. Мандатността на директора е необходима и от гледна точка развитието на училището, както и за професионалното израстване на директора като административен ръководител. Ние сме на мнение, че МОН трябва да разработи специална политика за квалификация на директорите по отношение уменията им за управление на организационно-методическата дейност, а не единствено, както е в момента - на умения за справяне с финансирането.

- Чувствителни места, които създават проблеми в системата на образованието, са регламентираните чрез закона права и задължения на ученика, както и зависимостта на финансирането на учебното заведение от броя на учениците в него. Как може да се излезе от тази трудна ситуация?

- Трябва да се търси ефективният баланс между правата и задълженията на учениците. И в бъдеще, в Закона за училищното образование трябва да се намери балансът, който да премахне тази зависимост не само на административния ръководител и на учителя, но и на държавата като цяло. Никой не отрича делегираните бюджети, но трябва да се преустанови практиката финансирането на учебните заведения да зависи от броя на учениците. Това е важно. СБУ, с финансовата подкрепа на КНСБ, подготви Доклад за резултатите от проведеното национално анкетно проучване по проект: “Идентифициране на социални и икономически последици от въвеждането на системата на делегираните бюджети за учителите“. Основните изводи и препоръки предоставихме на Министерството на образованието и науката. Така че имат нашите предложения за усъвършенстване на делегираните бюджети. Трябва защитените и средищните училища и защитените детски градини да бъдат съхранени като статут и да намерят своето място в закона.

- Какво, според Вас, е необходимо да се направи за усъвършенстване на кариерното развитие на учителите?

- В проектозакона трябва да се усъвършенства и модулът за кариерно развитие. Нереално е учителят да стои и да чака 10 години, за да расте в кариерата. Имаме млади, перспективни учители-новатори. Още след първите 2-3 години, след като постъпят в училище, в зависимост от качеството на тяхната работа, трябва да имат възможността да преминават в по-висока длъжностна степен - именно старши учител. Убедена съм и че трябва да се въведе наставничеството като етап от кариерното развитие, за да може да бъде подкрепян младият учител, който от университета направо влиза в училище.

- Кои са основните акценти в необходимата промяна в професионалното образование?

- В момента изключително много се дискутира и е модерно да се говори за въвеждането на дуалното професионално образование и обучение. Дълбоко съм убедена, че в тази посока трябва да се предприеме преразглеждане на срока на обучение в професионалните училища. Според мен е необходимо връщането на тригодишното професионално образование и желаещите да имат възможност за избор между него и петгодишното професионално образование. Също така много добре трябва да се разработят учебните планове и програми, да се прецизира производствената практика - къде, как, по какъв начин да се провежда. Ние, като Синдикат, сме разработили наше становище във връзка с предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение. Така че ще участваме при обсъждането. Смятам че колегите от професионалните училища тук трябва да се включат много активно.

Таблицата за продължителността на основното образование в държавите от ЕС





____________________________________________________________________________________________________________________________________[_ВЪРНИ_СЕ_ОБРАТНО_]____

КОНКУРС

УЧИТЕЛ НА ГОДИНАТА
МЕЖДУНАРОДНА

УЧИТЕЛСКА
СПАРТАКИАДА
СОЦИАЛНО-
ОБРАЗОВАТЕЛНИ
ПОЛИТИКИ НА СБУ
ПОСТОЯННА АКАДЕМИЯ
ЗА НАУКИ И ИНОВАЦИИ
В ОБРАЗОВАНИЕТО
Съдържание - Синдикат на българските учители, 2014 ©                      Web Design & Programming by AlineA Ltd., 1997-2019 ©