Понеделник,
  21 Октомври 2019 година
Български  English Вход

      СБУ - АКЦЕНТИ

  Трудовоправни
  Социално-икономически
  Професионално и
      творческо развитие
      на учителя
  Отдих

       НОРМАТИВНИ
        ДОКУМЕНТИ


  КТД
     На отраслово ниво
     На общинско ниво
     На ниво уч. заведение
  ВПРЗ
  Конституция
  Кодекси
  Закони
  Наредби
  Правилници
  Постановления
  Решения, Заповеди
  Проекти на документи
АКТУАЛНО : Архив

ЕКСПЕРТЕН ФОРУМ
"Дефлацията – икономически и социални измерения"




На 2 февруари 2015г. в София се състоя експертен форум на тема „Дефлацията – икономически и социални измерения“, организиран от Конфедерацията на независимите синдикати в България /КНСБ/ и Съюза на икономистите в България /СИБ/. В събитието взеха участие около 40 независими експерти – икономисти, финансисти, статистици, специалисти по социална политика, юристи, както и представители на основните членове на Конфедерацията. Сред участниците във форума бе и председателят на Синдиката на българските учители доктор на икономическите науки Янка Такева. Свои презентации представиха експертите Роналд Янсен – икономически съветник в Европейската конфедерация на профсъюзите, Брюксел и Сусуму Уеда – съветник в посолството на Япония у нас.

„Дефлацията може да вкара страната ни в по-дълбока криза“ – каза президентът на КНСБ Пламен Димитров при откриването на експертната среща. По думите му дефлацията се лекува с повишаване на доходите и стимулиране на потреблението. „Вследствие на задълбочаването на дефлацията ще се стигне до стагнация в икономиката и съкращаване на работни места. България бележи спад на цените от -2% през последните 16 месеца и се нарежда на второ място след Гърция по ниво на дефлацията. Ако тази тенденция се запази, това може да значи дори по-дълбока криза от хиперинфлационната през 1996 г. Тревожно е, че страната ни заема първото място с най-висока средногодишна дефлация от -1,6% в сравнение с останалите страни членки на ЕС“. Пламен Димитров изтъкна още, че за да можем да реализираме ръст на икономиката и да не попаднем в дефлационна спирала, е необходимо да предприемем мерки по ограничаването на негативните дефлационни ефекти. „За съжаление правителството все още не прави необходимото в това отношение, за разлика от европейските институции. Европейската централна банка вече прие програма, с която да изкупува държавни ценни книжа, а посредством плана „Юнкер“ предстои вливане на огромен поток от средства за инвестиции в страните-членки“. Президентът на КНСБ изрази тревога, че единствените мерки, предприети от правителството, които имат антидефлационен ефект, са изпълнението на дефицита в максимална степен, както и програмата за саниране на жилища, чрез която ще се увеличи разполагаемият доход на домакинствата. Нужни са спешни мерки, които да бъдат включени в общ пакет за борба с дефлацията.

Експертният форум се състоя в два панела: „Дефлацията в ЕС и България – макроикономически измерения“ и „Дефлация, безработица, доходи, потребление - варианти и алтернативни политики за България“, последвани от оживени дискусии, чиито модератори бяха проф. Кръстьо Петков - председател на УС на Съюза на икономистите в България и д-р Любен Томев – директор на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ.

Сред ключовите лектори панелисти, формулирали насоки за антидефлационни политики, бяха още: проф. Боян Дуранкев от Университета за национално и световно стопанство /УНСС/, проф. Гарабед Манасян от Института за икономически изследвания на БАН, доц. д-р Димитър Стефанов от Стопанския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, проф. Иван Ангелов от Института за икономически изследвания на БАН, и финансовите експерти Мика Зайкова и проф. Духомир Минев.

„В европейски план водената политика на строги икономии, орязването на фискалните дефицити, обявената от политиците „война“ на заплатите и липсата на стимулиране на колективното трудово договаряне са основните причини за нивото на дефлация в Еврозоната, което е -0,6%“ – каза икономическият съветник в Европейската конфедерация на профсъюзите Роналд Янсен и подчерта, че въпреки очакванията за засилване на конкурентоспособността чрез намаляване на себестойността на продукцията, положителни промени не са налице и има трайна тенденция за задълбочаване на дефлацията. По думите му основни причини за дефлацията са общото ниво на цените, което продължава да пада, както и отложеното потребление на домакинствата, в това число и инвестициите на бизнеса. Тъй като лихвените проценти не могат да бъдат с отрицателни стойности, дълговете също влияят негативно за задълбочаването на дефлацията. Ако например лихвеният процент е 0%, в България това означава, че той реално е +2%, тъй като номиналният размер на разполагаемите средства в домакинствата също намалява с темпа на дефлацията. Този пример даде Роналд Янсен и подчерта, че нивото на частния дълг в България представлява 130% от Брутния вътрешен продукт на страната. В България публичният дълг е сравнително нисък, но ако погледнем нивото на частния дълг, ситуацията не е такава. Г-н Янсен подчерта, че страните, които преживяват дефлационни процеси, са с високо ниво на дълг и дефлацията насърчава увеличаването му, като даде пример с Гърция с дълг 300% от БВП. Представени бяха и данни за състоянието на дефлация в Еврозоната. По думите на Роналд Янсен, 14 страни от Европа са в спиралата на процесите на дефлация; 11 страни са в състояние на ниска инфлация, много близка до нулевата, т.е. от 28 страни-членки на ЕС 25 имат дефлационни проблеми. „Опасността не е само дефлацията, просто прекалено ниската инфлация ще свърши работата – да бутне икономиката надолу“ – заключи Янсен и допълни, че продължителният период на много ниска инфлация увеличава реалната стойност на публични и частни дългове и води до по-високи реални лихвени проценти, което прави продължаващата вътрешна корекция по-трудна в редица държави членки“.



В своята презентация Сусуму Уеда – съветник в посолството на Япония у нас представи японския опит за справяне и борба с дефлацията на национално ниво. Япония е регистрирала рекорден темп на нарастване на разходите на своите домакинства за първи път от десет години насам и най-ниска безработица за последните четири години. Тези данни коментира Сусуму Уеда, в това число и японската „Стратегия на растеж“ от 4 дръзки мерки, а именно: 1. насърчаване на инвестициите; 2. глобална икономическа интеграция; 3. активно използване на човешките ресурси; 4. създаване на нови пазари, с цел устойчив икономически растеж. Комбинацията от държавни разходи, валутни стимули и структурни реформи са трите неща, на които се основава т.нар. абеномика (термин, получил се от комбинирането на фамилията на японския премиер Абе и икономика) и оказва положителен ефект върху домакинствата. Всички тези мерки са част от „абеномиката“ и политиката на правителството в лицето на премиера Шиндзо Абе, целящи да повишават доверието на потребителите и които поставят основите на бъдещо икономическо съживяване. По думите на съветник Сусуму Уеда, именно домакинствата могат да играят ключова роля за осигуряване на икономическия растеж на страната. Да не забравяме, че Япония е с най-високия публичен дълг сред водещите световни икономики. Броят на висококвалифицираните човешки ресурси в Япония се е увеличил в резултат на „Стратегията за растеж“, в това число на жените като работна ръка, със 750 хил.; темпото на растеж на реалния БВП се е увеличило с 2,9 %; ръст бележат публично-частното партньорство и частните финансови инициативи. „След програмата „абеномика“ в Япония има трайни тенденции за излизане от дефлацията“ – заключи Сусуму Уеда.

Своето притеснение за икономическото развитие на България изрази проф. Кръстьо Петков. „Вече 17 месеца България е с отрицателна инфлация - средно около -1,4 и с това ние сме на първо място сред внушителна група европейски страни от Еврозоната и извън нея, които вървят към дефлация. Тези данни ни тревожат и смятаме, че това е основната причина за спад в производството и високата безработица. На днешния форум не присъстват представители на властта, защото първо, експертната общност трябва да стигне до общо мнение за спецификата на българската ситуация, в контекста на това, което вече се прави в Еврозоната и се препоръчва на другите държави. Ние трябва да видим как ще постъпи Италия, какъв подход ще намери Германия, какво е положението в Полша и Унгария“.

В своето заключително слово Пламен Димитров припомни, че още преди парламентарните избори Конфедерацията е алармирала за този проблем и в своя Меморандум към политическите сили е настоявала за последователна политика за възраждане на индустрията, мерки за ограничаване на негативните ефекти на дефлацията и за ръст на доходите.

Предстои КНСБ, съвместно с научните среди и работодателите, да подготви антидефлационна програма, която да бъде предложена на правителството. /Презентациите на експертите са качени на сайта на СБУ в раздел СБУ - АКЦЕНТИ : Социално-икономически : Бюджет/

Димитринка ХРИСТОВА



____________________________________________________________________________________________________________________________________[_ВЪРНИ_СЕ_ОБРАТНО_]____

КОНКУРС

УЧИТЕЛ НА ГОДИНАТА
МЕЖДУНАРОДНА

УЧИТЕЛСКА
СПАРТАКИАДА
СОЦИАЛНО-
ОБРАЗОВАТЕЛНИ
ПОЛИТИКИ НА СБУ
ПОСТОЯННА АКАДЕМИЯ
ЗА НАУКИ И ИНОВАЦИИ
В ОБРАЗОВАНИЕТО
Съдържание - Синдикат на българските учители, 2014 ©                      Web Design & Programming by AlineA Ltd., 1997-2019 ©