Събота,
  15 Юни 2024 година
Български  English Вход

      СБУ - АКЦЕНТИ

  Трудовоправни
  Социално-икономически
  Професионално и
      творческо развитие
      на учителя
  Отдих

       НОРМАТИВНИ
        ДОКУМЕНТИ


  КТД
     На отраслово ниво
     На общинско ниво
     На ниво уч. заведение
  ВПРЗ
  Конституция
  Кодекси
  Закони
  Наредби
  Правилници
  Постановления
  Решения, Заповеди
  Проекти на документи
АКТУАЛНО : Новини

КНСБ настоява Бюджет 2023 г. да компенсира инфлацията за заетите в бюджетната сфера








На 22 юни 2023 г. Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ ) и Фондация „Фридрих Еберт България” проведоха ежегодния си дискусионен форум с журналисти. В него се включиха д-р инж. Пламен Димитров, президент на КНСБ, вицепрезидентите д-р Тодор Капитанов, Огнян Атанасов и Даниела Алексиева – Стоянова, главния икономист на КНСБ и директор на Института за социални и синдикални изследвания и обучение д-р Любослав Костов, д.ик.н. Янка Такева, председател на Синдиката на българските учители, председатели и представители на почти всички синдикати към Конфедерацията. Приветствие към участниците отправи директорът на Фондация ”Фридрих Еберт България” – Жак Папаро.

Президентът на КНСБ д-р инж. Пламен Димитров заяви, че КНСБ настоява за допълнителни средства за ръст на заплатите на всички работещи в обществения сектор в Бюджет 2023, които да компенсират натрупаната кумулативната инфлация от януари 2021 г. до началото на тази година навсякъде, където това не е направено. Освен това е необходим ръст на заплатите на всички работещи в обществения сектор и с минимум 10% за 2023 г. с оглед прогнозираното равнище на инфлацията до края на годината. За да бъдат компенсирани доходите на работещите в обществения сектор, в бюджета трябва да бъдат предвидени допънително 465 млн. лева.

Д-р Димитров подчерта, че през последните 2 години кумулативната инфлация от 29,2% засяга сериозно покупателната способност на хората, през 2022 г. средната работна заплата (СРЗ) за страната се е повишила със 17,3 на сто, в обществения сектор този ръст е от 9,5 на сто, а в частния – 13,9 на сто. Стана ясно, че над 10-11% е разликата в заплатите между частния и обществения сектор. В първия средният ръст на доходите да покрива размера на инфлацията, макар това да не важи за всички сектори, а в обществения сектор работещите остават ощетени, тъй като реалният ръст на СРЗ е минус 8,2 % при съпоставка на януари 2021 г. с м. май 2023 г.

КНСБ настоява и за повишаване на минималната работна заплата (МРЗ) от 780 на 850 лв. от 1 юли т.г. - необходими са 175 млн. лв. от Бюджета или 0,2 на сто от размера му. Решението е въпрос на политическа воля и средство за борба с неравенствата и за стимулиране на потреблението. То е междинна стъпка, следваща разпоредбите в Кодекса на труда (КТ), предвиждащи МРЗ да е 50 на сто от СРЗ за страната, която от януари 2024 г. трябва да достигне 950 лв., разясни главният икономист на КНСБ и директор на ИССИО д-р Любослав Костов.

В Бюджет 2023 Конфедерацията изисква още ръст на заплатите за педагогическия персонал за 2023 г. гарантиращ ниво от поне 125% от СРЗ, осигуряване на средства за ръст на пенсиите от 01.07.2023 г. според действащото нормативно законодателство в КСО (т.нар. „швейцарско правило“ – 12%), връщане на 20% на ДДС ставки за хляб, брашно и ресторантьорски услуги.

Притеснителните данни от Годишния доклад на КНСБ за нарушенията, свързани с упражняването на правото на труд в България представиха и обсъдиха в детайли д-р инж. Пламен Димитров, д-р Тодор Капитанов и Огнян Атанасов, като акцент бе темата за безопасните и здравословни условия на труд като основно право.

Председателите на основните членове на конфедерацията и на синдикални организации посочиха конкретните искания и проблеми в съответните сектори.

Лидерът на Синдиката на българските учители д.ик.н. Янка Такева посочи, че в Бюджет 2023 за образование и наука са планирани над 1,2 млрд., от които 950 млн. са за средното образование. От тях 537 млн. лв. са за работни заплати, с извоюваното от СБУ увеличение от 1 януари 2023 г., а над 59 млн. лв. са за непедагогическия персонал. Тя бе категорична, че СБУ е готов да защити и поисканите над 1,5 млрд. лв. в бюджета за 2024 г., в които влизат предвидените възнаграждения в средното образование в размер на 125% от средната заплата за страната и увеличение на средствата за издръжка на училищата. Г-жа Такева разясни, че на инициирания от нея и СБУ предстоящ Отраслов съвет за системата на предучилищното и училищното образование на 27 юни т.г., ще бъде обсъдена и тази тема. Тя изтъкна, че по Плана за възстановяване и устойчивост са осигурени и над 1 млрд. лв. за програми, които ще подпомогнат технологичния преход в българските училища и призова политиците в управляващата коалиция да са единни в решенията си и да не си позволяват поднасяне на невярна информация в публичното пространство и политическа манипулация.

Заплатите на работещите в болничната помощ не са достигнали договорените в Колективния трудов договор (КТД), а срокът на споразумението с кабинета изтича на 17 юли, алармира д-р Пламен Радославов, зам.-председател на Федерацията на синдикатите в здравеопазването. Според него заложеното увеличение на бюджета на Националната здравноосигурителна каса с 600 млн. лв. може да позволи увеличение на възнагражденията, но само ако бъде разпределено справедливо и бъдат увеличени цените на клиничните пътеки.

Анна Белева, гл. секретар на Федерация на независимите синдикати от държавното управление и организации, посочи, че ФНСДУО настоява за минимум 20% увеличение на бюджетите на административните структури, за да има реален ресурс за увеличение на възнагражденията на работещите с не по-малко от 10%. Това, че се увеличат бюджетите с 10 на сто не означава, че и заплатите растат с толкова, посочи тя.

Михаил Иванов, председател в СО в Държавна агенция „Архиви”, която организира протест за по-високи доходи през м. май, алармира, че заплатите са ниски, което води до голямо текучество и липса на кадри в Агенцията, в която работят едва 310 служители. “Искаме достоен живот и достойно запащане. Искаме да престанем да бъдем забравената институция на паметта”, каза той.

Димитринка Георгиева, председател на СО в Национален осигурителен институт изтъкна, че е необходима актуализация на възнагражденията с ръста на инфлацията и съобразно натовареността на работещите в института. Нейното изказване подкрепиха и от синдикалната организация на ФНСДУО в НАП с искане за ръст на неактуализираните от 2020 г. заплати. Същите искания споделиха и от Агенция „Митници”, която осигурява изпълнение и преизпълнение на приходите в бюджета.

За увеличение на заплатите в сектор „Сигурност“ с 15% за 2023 г. отново настоя Венцислав Станков, председател на Националния синдикат на пожарникарите и спасителите „Огнеборец.

Елица Доцева, председател на синдикалната организация в БНР говори за подписаното след стачни действия споразумение за увеличение на възнагражденията в медията, то е възможно след актуализация на бюджета на БНР с 10 млн. лв.

Зам.-председателят на Синдикат „Пътно дело” Венелин Димитров алармира, че работещите в Национално тол управление са в стачна готовност. Заплатите не са увеличавани почти 3 г., настоява се за 30% ръст от 1 януари 2023 г. и да започнат преговори с УС на АПИ. Работя на терен с 12-часови смени на пътя за 1307 лв. бруто, обясни той.

От Федерацията на независимите синдикати от земеделието настояват за допълнителни 26 млн. лв. за финансиране на всички системи с Бюджет 2023 г. Юлиян Борисов от СО в Агенцията за борба с градушките настоя за 10% увеличение на възнагражднията като поясни, че брутната заплата на ракетострелците е 786 лв., а СРЗ на специалистите с денонощен труд е до 1050 лв.

Доц. д-р Емил Димитров от Селскостопанска академия посочи, че хроничното недофинансиране на научния институт води до сериозен проблем с привличането на млади изследователи и настоя за допълнително 11 млн. лв. За увеличение с 20% на доходите, за да се премахнат неравенствата с другите институти.

Бинче Боздева, зам.-председател на Синдикалната федерация на съобщенията обясни, че в момента се борят за структурна реформа в „Български пощи” с минимални съкращения на работещите. Необходим е оздравителен план на дружеството.

Евгени Янев, зам.-председател на Националния браншови синдикат „Водоснабдител“ уточни, че средната брутна заплата в сектора е 1035 лв., а нерешените от десетилетия проблеми са резултирали в липса на кадри. Синдикатът настоява да бъде приет закон за ВиК и да се въведе водно подпомагане, по подобие на енергийните помощи за хората.

Сериозни проблеми, свързани с липсата на кадри и условията за труд в леката промишленост очерта Красимир Вълчев, зам.-председател на ФНСОЛП. Той настоя да се прекрати практиката със сумирано изчисляване на работното време.

Най-сериозният проблем в строителството е сивата икономика, посочи Цветелина Бикарска, зам.-председател на Федерацията на независимите строителни синдикати. Макар в последната година заплатите на работещите във фирмите със сключени КТД са увеличени с 13%, настояването е за поне 20% увеличение, а Отрасловият съвет към МРРБ, който не е свикван от пет години, да възобнови дейност.

Форумът, който фокусира за пореден път медийното внимание върху наболелите теми, свързани с труда на заетите в обществения, а и в частния сектор, бе ясен знак към политиците, че КНСБ и неговите синдикални членове няма да се откажат от исканията си, а ще ги отстояват още по-уверено в името на трудещите се в България.

УД



____________________________________________________________________________________________________________________________________[_ВЪРНИ_СЕ_ОБРАТНО_]____

КОНКУРС

УЧИТЕЛ НА ГОДИНАТА
МЕЖДУНАРОДНА

УЧИТЕЛСКА
СПАРТАКИАДА
СОЦИАЛНО-
ОБРАЗОВАТЕЛНИ
ПОЛИТИКИ НА СБУ
ПОСТОЯННА АКАДЕМИЯ
ЗА НАУКИ И ИНОВАЦИИ
В ОБРАЗОВАНИЕТО
Съдържание - Синдикат на българските учители, 2014 ©                      Web Design & Programming by AlineA Ltd., 1997-2024 ©