Вторник,
  20 Август 2019 година
Български  English Вход

      СБУ - АКЦЕНТИ

  Трудовоправни
  Социално-икономически
  Професионално и
      творческо развитие
      на учителя
  Отдих

       НОРМАТИВНИ
        ДОКУМЕНТИ


  КТД
     На отраслово ниво
     На общинско ниво
     На ниво уч. заведение
  ВПРЗ
  Конституция
  Кодекси
  Закони
  Наредби
  Правилници
  Постановления
  Решения, Заповеди
  Проекти на документи
АКТУАЛНО : Новини

ПОЛЗВАНЕ НА ПЛАТЕН ОТПУСК


С глава осем на Кодекса на труда са уредени правото на работниците и служители, работещи по трудово правоотношение, на основен и допълнителен отпуск и режима на ползване.

С чл.155 и чл.156 от КТ се урежда правото на платен годишен отпуск на работника или служителя. Предоставянето на платения отпуск от страна на работодателя става след подаване на заявление от работника или служителя и издаване на заповед /чл.173, ал.1 КТ/.

Съгласно чл.156а от КТ може да се уговарят по-големи размери на отпуските по чл. 155 и 156 в колективен трудов договор, както и между страните по трудовото правоотношение.

С Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование от 11.06.2018 г. са договорени за членове на синдикалните организации, и за работодателите, членове на организациите на работодателите – страни по договора по-големи размери на отпуски:

1. основен платен годишен отпуск по чл. 155, ал. 4 КТ - 28 работни дни за непедагогическия персонал (чл. 42, т. 1);

2. основен платен годишен отпуск за работници и служители от непедагогическия персонал с намалена работоспособност 50 и над 50 на сто - не по-малко от 34 работни дни (чл. 42, т. 2)

3. удължения платен годишен отпуск по чл. 155, ал. 5 от КТ и чл. 24, ал. 1 НРВПО за педагогическите специалисти - 56 работни дни (чл. 42, т. 3)

4. допълнителен платен годишен отпуск по чл. 156, т. 2 от КТ за непедагогическия персонал – не по-малко от 8 работни дни (чл. 42, т. 4)

5. на работещи на 1 ноември, се изплаща трудово възнаграждение, равно на удвоения размер на средно дневното брутно трудово възнаграждение (чл. 42, т. 4.2 (нова т. 5));

6. дните, обявени за неучебни при условията на чл. 105, ал. 5 от ЗПУО, се считат за неприсъствени дни (чл. 42, т. 4.2 (нова т. 6));

Работникът или служителят използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се отнася. Работодателят е длъжен да разреши платения годишен отпуск на работника или служителя до края на съответната календарна година, освен ако ползването му е отложено по реда на чл. 176. В този случай на работника или служителя се осигурява ползване на не по-малко от половината от полагащия му се за календарната година платен годишен отпуск.

Съгласно чл. 176, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда, работодателят е длъжен да осигури ползването му през следващата календарна година, но не по-късно от 6 месеца, считано от края на календарната година, за която се полага. Когато работодателят не е разрешил ползването на отпуска в посочените срокове, работникът или служителят има право сам да определи времето на ползването му, като уведоми за това писмено работодателя най-малко 14 дни предварително.

Законодателят с чл.173, ал.4 от КТ е уредил възможността за предоставяне на платения годишен отпуск и без съгласието на работника или служителя в следните случаи:

-по време на престой повече от 5 работни дни;

-при ползване на отпуска едновременно от всички работници и служители;

-когато работникът или служителят след покана от работодателя не е поискал отпуска си до края на календарната година, за която се отнася.

В Кодекса на труда е уредено с чл. 267 размера на трудовото възнаграждение при престой и производствена необходимост, а именно :

- За времето на престой не по вина на работника или служителя има право на брутното трудово възнаграждение;

- При престой по вина на работника или служителя няма право на трудово възнаграждение за времето на престоя;

- За времето, през което работникът или служителят е изпълнявал друга работа поради производствена необходимост, получава трудово възнаграждение за изпълняваната работа, но не по-малко от брутното възнаграждение за основната му работа.

Работодателят дължи обезщетение работника или служителя, ако последния е възпрепятстван да се яви на работа поради бедствие в размер на 50 % от брутното трудово възнаграждение за времето през което е възпрепятстван да работи, но не по-малко от 75% от минималната работна заплата, установена за страната/чл.218, ал.1 от КТ/.

Ако работникът или служителя е взел участие в спасителните работи при бедствие, му се заплаща пълният размер на брутното трудово възнаграждение.

Съгласно чл. 37а от Наредба за работното време, почивките и отпуските в началото на всяка календарна година, но в срок не по-късно от 31 януари, работодателят е длъжен да уведоми писмено всеки работник или служител за размера на платения годишен отпуск, който има право да ползва през календарната година, включително отложен или неизползван от предходни календарни години.

РОЗА КОСТОВА,

ГЛ. ЕКСПЕРТ-ЮРИСТ В ЦЕНТРАЛАТА НА СБУ



____________________________________________________________________________________________________________________________________[_ВЪРНИ_СЕ_ОБРАТНО_]____

КОНКУРС

УЧИТЕЛ НА ГОДИНАТА
МЕЖДУНАРОДНА

УЧИТЕЛСКА
СПАРТАКИАДА
СОЦИАЛНО-
ОБРАЗОВАТЕЛНИ
ПОЛИТИКИ НА СБУ
ПОСТОЯННА АКАДЕМИЯ
ЗА НАУКИ И ИНОВАЦИИ
В ОБРАЗОВАНИЕТО
Съдържание - Синдикат на българските учители, 2014 ©                      Web Design & Programming by AlineA Ltd., 1997-2019 ©