Вторник,
  20 Август 2019 година
Български  English Вход

      СБУ - АКЦЕНТИ

  Трудовоправни
  Социално-икономически
  Професионално и
      творческо развитие
      на учителя
  Отдих

       НОРМАТИВНИ
        ДОКУМЕНТИ


  КТД
     На отраслово ниво
     На общинско ниво
     На ниво уч. заведение
  ВПРЗ
  Конституция
  Кодекси
  Закони
  Наредби
  Правилници
  Постановления
  Решения, Заповеди
  Проекти на документи
АКТУАЛНО : Новини

За училището и училищните психолози


Тези дни по електронните медии прехвърчаха искри между председателя на СБУ г-жа Янка Такева и представители на работещите в училище психолози. Тя изрази мнение, че психолозите гледат на учениците като на клиенти и не оправдават очакванията на хармонизиране на училищната среда. Те пък се обидиха и я обвиниха, че не познава естеството на тяхната работа. В крайна сметка като че ли се повтори ситуацията от фантастичния роман на Дългас Адамс – отговорът на основния въпрос за Живота, Вселената и Всичко е четирийсет и две.

А цялата работа, от една страна, е в разминаването на представата на психолозите за своята работа в училище и реалната училищна обстановка и належащите действия, които са в основата на очакванията на училищните ръководства. Психолозите виждат себе си като „система в системата“ – кабинета, индивидуалния сеанс, тестовете, диагностицирането; нямали работа в класната стая – това било територия на класния ръководител; товарели ги с несвойствени задачи, каквито нямало в длъжностната им характеристика и т.н.

Но, уважаеми психолози, училището не е клиника или частна практика. То е (както сполучливо го нарича един изследовател) „микс“ – от йерархии, действащи лица, координации и субординации, нормативни документи и дневни разписания, планирани събития и инциденти… Там всичко ври и кипи, във всеки един момент се случва нещо… И всеки, който прекрачва прага на училището като евентуално поприще, трябва да е наясно, че длъжностната характеристика е само ориентир. Училището – това са живи хора и най-вече деца, щом възникне проблем, трябва да се решава тук и сега, с подръчните хора и средства. И участват всички – от директора до охраната и хигиенистките. Да, може да ви се случи да замествате библиотекаря – и какво, да не би библиотеката да не е подходящо място за осъществяване на някои ваши специфични задачи? Да, възможно е да ви се наложи да влезете и в час (нормално е понякога учител да отсъства) – и какво като нямате педагогическа специалност, нали никой не иска от вас да преподавате Питагоровата теорема или „Две хубави очи“? Не е ли този час едно благодатно време – да си поговорите с децата, да ги научите на някои техники за овладяване на гнева, например? Както медицинското лице понякога изяснява някои здравни проблеми; както свободният учител веднага замества липсващия си колега, вместо да си почива – това са нормални неща в едно училище и не само в него. Класната стая била за класния ръководител, казвате вие – а направихте ли си труда да видите с какви теми задължително трябва да се занимава в часа на класа? Да не би учителят по физика, който е и класен ръководител, да е по-добър специалист от вас по толерантност, конфликти, насилие, агресия, зависимости, поведение при терористични атаки и т.н. (такава е част от задължителната тематика)? Не, разбира се, но сяда човекът, чете и се подготвя, Защото задачата трябва да се свърши. „Ами, никой не ни търси“ – вероятно ще кажете вие. Ние пък ще напомним приказката за Мохамед и планината. Дали си давате сметка с колко „несвойствени“ неща се занимава един учител, още повече класен ръководител? И колко всъщност продължава работният му ден – разговори с деца, с родители, попълване на документация, работа с изоставащи ученици, консултации, справки, проверка на домашни и класни работи, организиране на извънкласни и кръжочни дейности, дежурства, съвети… И непрекъснато е в час – защото това е главната му задача. И цялото лято чете и избира учебници и изготвя календарни разпределения. И често му се налага да преподава чисто ново учебно съдържание – вие най-добре знаете какво значи смяна на динамичния стереотип… Учителят, ако иска да работи в училище, трябва, длъжен е да е основата на „микса“. Докато вие можете да избирате – дали и как да станете част от него или обидено да цитирате длъжностната си характеристика и да предявявате претенции за мястото на кабинета ви.

А какво би станало, ако на 15 септември влезете при директора с индивидуален план по теми, дейности и дати (както са учителите), включващ личното ви участие в напрегнатото и разнообразно училищно ежедневие и стиковането на вашите задачи с индивидуалните планове на учителите по отделните дисциплини, както и с плановете на класните ръководители – дали ще се чувствате натоварени с „несвойствени“ задачи? Дали ще ви уволняват през лятото, за да ви назначат отново през есента (макар че този въпрос вече е отрегулиран от МОН)? Кой директор уволнява нужен човек, па макар и временно? С други думи, вашата идентичност в училище в немалка степен зависи от вас самите, от готовността и желанието да се включите в „училищния микс“.

Но проблемът има и друга страна, и г-жа Такева до голяма степен я засегна в медийните си полемики с представителите на психолозите. Самата идея за длъжността „училищен психолог“ не е достатъчно избистрена, не е напълно нормативно осигурена, не е докрай изяснен статутът ѝ – и оттук идва нейната нестабилност. За разлика от другите помагащи професии и специалисти – педагогически съветници, логопеди, ресурсни учители, които в общи линии, се вписаха в училищния конгломерат.

За какво става дума?

Първо: длъжностните характеристики. Те трябва да се приведат в плътно съответствие с действителните потребности и специфики на вътрешноучилищния живот, като за целта се потърси компетентното мнение на директори, зам.-директори и учители, в чиито училища вече работят психолози. Така всеки психолог, желаещ да работи в училище, ще има реална представа за това, което се очаква от него – именно в училище, а не по принцип.

Второ: включване на длъжността в щатното разписание. Това ще изключи възможността за произволни уволнения и други нестабилности, но ще доведе и до други, крайно необходими мерки и дейности, каквито са налице за учителите – методически обединения, обмяна на опит, непрекъсната преквалификация, кариерно развитие и растеж на работното място, инспектори за методическа помощ и контрол, есенни обучения и съвещания и т.н.

Трето: подготовката на психолозите за работа в училище, т.е. за длъжността „училищен психолог“. Вън от всякакво съмнение е равнището на обучението и подготовката им по детско-юношеска и училищна психология. Но става дума за друго – за запознаване с училището като единен организъм и институция, като комплекс от дейности, като наслагване на отношения, като управленски и изпълнителски нива, като механизми на функциониране. Това би могло да стане по различни начини – като задължително избираема дисциплина в бакалавърската степен на специалността „Психология“, като магистратура във факултетите, подготвящи педагогически кадри и др. – въпрос на преценка.

А психолозите, педагогическите съветници и социалните специалисти са необходими на училището. И ще стават все по-необходими предвид усложняващите се тенденции и неблагополучия в обществената, семейната, възпитателната, училищната среда. Просто са необходими още малко усилия от заинтересованите страни, за да се намери „модус вивенди“ за постигане на оптимално функциониране и максимален ефект от работата им.

ВИОЛЕТА ТОДОРОВА - учител



____________________________________________________________________________________________________________________________________[_ВЪРНИ_СЕ_ОБРАТНО_]____

КОНКУРС

УЧИТЕЛ НА ГОДИНАТА
МЕЖДУНАРОДНА

УЧИТЕЛСКА
СПАРТАКИАДА
СОЦИАЛНО-
ОБРАЗОВАТЕЛНИ
ПОЛИТИКИ НА СБУ
ПОСТОЯННА АКАДЕМИЯ
ЗА НАУКИ И ИНОВАЦИИ
В ОБРАЗОВАНИЕТО
Съдържание - Синдикат на българските учители, 2014 ©                      Web Design & Programming by AlineA Ltd., 1997-2019 ©