ПРОФ. Д-Р ГАЛИН ЦОКОВ, МИНИСТЪР НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА:

Учителите са ключов фактор за реализиране на политиките на МОН

На 6 юни 2023 г. проф. д-р Галин Цоков встъпи в длъжност като министър на образованието и науката с ясен ангажимент, че ще работи за усъвършенстване на образователната система, за подготовката на децата и учениците за новите предизвикателства и в интерес на заетите в сектор „Образование“.

Проф. Цоков е добре познат на учителската гилдия. Той е магистър по педагогика от Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Преподавател е в Педагогическия факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, като от 2011 г. е професор по управление на образованието. Директор на Департамента за квалификация и професионално развитие на педагогическите специалисти на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ (от 2016 г.) и ръководител катедра „Педагогика и управление на образованието“ (2019 г.). Доктор по педагогика с дисертация на тема: „Децентрализация в структурите за управление на образованието на местно ниво – традиции и перспективи“ (1998 г.) Автор е на над 110 научни публикации, издадени в България и чужбина. Специализирал е във: Университета UNED, Мадрид (2017 г.); Образователно лидерство в Банкстрийт колеж по образованието, Ню Йорк (2014 г.); специализация по Образователен мениджмънт CEDEFOP Study Visit 326, Валенсия, Испания (2008 г.); Образователен мениджмънт с профил „Организационен мениджмънт в образованието“ в Холандия, Амстердамски университет (2002 г.).

Член е на Комисията за иновативните училища към МОН (2016 г.) и на Постоянната комисия по педагогически науки и социални дейности на Националната агенция по оценяване и акредитация (от 2018 г.); председател е на Асоциацията на департаментите за квалификация на педагогическите специалисти в България (2022 г.); главен редактор на списание „Педагогика“ (2019 г.). До този момент бе дългогодишен преподавател в Постоянната академия за науки и иновации в образованието (ПАНИО) на СБУ; участвал е като ръководител, координатор и член в повече от десет международни и национални научни и образователни проекта.

– Проф. Цоков, като министър на образованието и науката си поставяте за цел усъвършенстването на образователната ни система. Какви са основните приоритети на МОН?

– Както всички знаем, образователната система е една от най-големите и в същото време най-чувствителните, защото всяко решение резонира в почти всеки български дом. Да добавим и факта, че резултатите не идват веднага, а са отложени във времето. Затова в образованието рядко се говори за големи, незабавни и резки реформи. Напротив, от ключово значение са последователността, приемствеността между отделните екипи, зачитането на традицията и непрекъснатите последователни крачки към ясни, широко споделени цели, които да правят българските ученици конкурентоспособни и да им дават нужните умения да се справят с предизвикателствата на новото време и бързо развиващите се технологии.

Заедно с това трябва ние като общество да сме наясно, че образованието и науката не само решават проблемите на днешния ден. Всъщност тези области полагат основите на бъдещето ни като нация и държава.

В този смисъл посоката е ясна – условия за равен достъп до висококачествено образование, обхващане и задържане, подкрепящи мерки според индивидуалните потребности, стъпки към индивидуализиране на образованието, по-силен акцент върху уменията и прилагането им в живота, подкрепа на учителите за прехода от предметноориентирано към компетентностно ориентирано обучение и учене, внимание върху ценностите.

Като човек аз винаги съм бил привърженик на еволюционния подход. Затова и ще продължим и надградим всяка добра инициатива. Заедно с това обаче искаме и да направим преглед и възможни подобрения, но основани на опита в практиката. Така например искаме да направим пълен преглед на учебните програми, но да ангажираме в този процес българските учители. Защото те ежедневно работят с тях и имат много по-ясна картина кое и как се възприема от учениците. Необходимo е и да ги направим по-рамкови, по-интегрирани и компетентностно ориентирани от сегашните. Това естествено ще доведе и до промяна в оценяването. Най-кратко бих обобщил този процес така – да спрем да оценяваме механичното възпроизвеждане на знания, а придобитите умения и компетентности.

Знаем, че това е много амбициозна програма. В целия процес ще разчитаме много и на възможностите, които предоставят европейските инструменти – Националния план за възстановяване и устойчивост и Програма „Образование“, за да създадем STEM центрове в училищата, да наситим системата с дидактически материали, електронни уроци, тестове, но в същото време и да стимулираме учителите да правят междудисциплинарни уроци и междупредметни връзки, за да покажат на децата смисъла от онова, което учат, за да запалят у тях интереса към познанието.

Предстои 1,33 млрд. лева от Плана за възстановяване и устойчивост да бъдат инвестирани в образованието. Трябва да сме наясно, че това са средства, които ако правилно и ефективно инвестираме, ще ни дадат възможност качествено да променим системата. Въобще бих казал, че това е един исторически шанс за страната ни.

Във всички тези процеси ключова роля имат българските учители. Те са гръбнакът на училищната и предучилищната система и всички действия трябва да се предприемат с мисъл за тях. Ключово за мен е да насочим и много по-голямо внимание към програмите за усъвършенстване и придобиване на нови знания от тях, както и обучението на бъдещите учители. Ще ви дам един конкретен пример – учителите днес не са пряко мотивирани да участват в практическото обучение на бъдещите си колеги. Смятам, че трябва да работим за промяна на този процес. Защото бъдеще може да има, само ако опитните колеги предават знания на техните бъдещи наследници и при това в практиката.

Така че бих обобщил, че ключов фактор за реализиране на политиките на МОН е решенията да бъдат вземани в името на децата ни, но задължително заедно с хората, които работят в системата.

– Бихте ли очертали акценти в политиките, които ще бъдат реализирани в посока подготовка на децата и учениците за новите предизвикателства на съвремието?

– Ранното детско развитие и проблемите на предучилищното образование също ще са сред приоритетите ни. Децата, родени след 2010 г., които в следващите години ще учат средно образование, ще бъдат много по-адаптивни и ще упражняват средно между 5 и 6 професии в своя жизнен път. Това е едно огромно предизвикателство пред съвременните образователни системи и ненапразно се говори все повече за образование 5.0 – което свързва постоянното развитие на съвременните технологии с личностното развитие и благополучието на децата и учениците.

МОН ще продължи да създава условия за реализиране на политиките в приобщаващото образование, насочено към отчитане на образователните потребности на всички деца и ученици и с акцент върху децата и учениците със специални потребности. Не на последно място са политиките за стимулиране, развитие и изява на интересите и способностите и компетентностите на децата и учениците в областта на науките, технологиите, изкуствата и спорта, закрила на децата с изявени дарби и кариерното ориентиране и консултиране. Важна е и темата за превенция и елиминиране на агресията и тормоза и недопускане на дискриминация в образователните институции, психологическа подкрепа за справяне със случаи на агресия и насилие и за преодоляване на кризисни ситуации.

От изключително значение е включването на детски градини и училища в 21 национални програми, за които има ресурс от близо 230 млн. лева. Две от тях са изцяло нови – „България – образователни маршрути“ и „Неразказаните истории на българите“. Благодаря на в. „Учителко дело“, че популяризира тези програми, както и резултатите от тях.

– Заявихте своите намерения за ползотворен и активен социален диалог, както и че ще се вслушвате в гласа на педагогическите специалисти. Кои са най-важните мерки, които трябва да се предприемат, за да бъдат техните искания изпълнени?

– Достойното заплащане вече многократно беше поставяно като приоритет и това наистина е така, и заедно с това смятам, че към него могат да се добавят мерки, които да допринасят за професионалното развитие на учителите и удовлетвореност от резултатите на техния труд. И това включва ефективна подкрепа на новоназначени учители, навременна квалификация, която да поддържа високо ниво на професионално самочувствие, иновативна среда, като условие за успешно педагогическо въздействие към децата и учениците и повишаване на техните резултати.

За да могат да се изпълнят исканията не само на педагогическите специалисти, а на всички работещи в системата на образованието, първата и най-важна мярка е образованието да бъде бюджетен приоритет. Само по този начин биха могли да се осигурят и надградят текущите политики, както и да се развият нови такива. Във всичките си разговори с Министерството на финансите защитаваме това.

За мен много важна е обратната връзка – затова и приоритетно искам да се срещна с представителите на организациите в системата на образованието, за да чуя от първо лице проблемите и предложенията за решения. Целта ми е заедно да намираме най-работещите мерки и да ги прилагаме. Защото системата много пъти е страдала от идването на външни хора в нея, които се стремят да адаптират нея по себе си, а не обратното.

– Вие сте отлично запознат с процесите на подготовка и квалификация на българските учители. Ще работите ли за актуализация на нормативната уредба, която препоръча Синдикатът на българските учители?

– Това ще бъде един от приоритетите ни – да прегледаме подзаконовите нормативни документи и да набележим промени в наредбите, за да облекчим работата на директори и учители – да имат повече време за деца и ученици, както и за творчество. Ще го заявя директно – бюрокрацията в системата днес е неприемливо голяма. Зная, че ще бъде трудно, но трябва да сложим началото на тази промяна и да намалим административната тежест в сектора.

Успоредно ще работим и за подготовка на промени в Закона за предучилищното и училищното образование, защото доста неща в наредбите произтичат от текстове в закона. За това ще разчитаме на директори и социални партньори, като искаме да ги въвлечем във всички етапи на подготовката на законодателните промени.

– В края на тази учебна година и с поглед към следващата, какви са Вашите виждания за кадровото осигуряване на средното образование?

– Преди всичко искам да използвам възможността да благодаря на всички учители и на регионалните управления на образованието за това, че в един сложен политически момент – защото смяната на правителството до голяма степен съвпадна с изпитите за външно оценяване, не допуснаха блокиране на процесите и подготовката и провеждането на изпитите. Това показва, че системата работи и когато се стремим да я променяме, трябва да действаме много внимателно, за да сме сигурни, че ще постигнем положителни резултати.

Много от проблемите в областта са добре познати. Има недостиг на учители по различни предмети – ситуацията е динамична в различните региони. Много е важно да подходим правилно при обновяването на мениджърските екипи при конкурсите за директори. Отново ще повторя – трябва да направим действащи текстовете за наставничеството на младите учители и задържането им в системата. Ще продължим разговорите с висшите училища за това как се подготвят педагогическите специалисти. Студентите бъдещи учители трябва да имат по-голяма практическа подготовка и по този начин да могат много по-адаптирано да влязат в образователната система.

Разчитаме и на специалисти от други области – инженери, компютърни специалисти и др., да изберат учителската професия и да минат подготовка през нашата програма „Мотивирани учители“.

– Вашите пожелания към работещите в образователните институции.

– Пожелавам на всички да са здрави, ентусиазирани за постоянно усъвършенстване, да бъдат вдъхновяващи и да се радват на постиженията на своите ученици. Да търсят и срещат подкрепата на своите ръководители и на родителите. Бих искал да се обърна към тях и да им кажа, че всичко, което правят, наистина се вижда и оценява. Зная колко е трудно на моменти и се надявам аз и екипът ми да решаваме проблемите. Винаги ще бъдем на разположение, за да обсъждаме всички предизвикателства в системата. Бих използвал повода да благодаря на Синдиката на българските учители и неговия председател д.ик.н. Янка Такева за конструктивния диалог през годините, а също и на всички социални партньори в системата.

Интервю на Десислава ВАСИЛЕВА