КНСБ настоява Бюджет 2023 г. да компенсира инфлацията за заетите в бюджетната сфера

На 22 юни 2023 г. Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ ) и Фондация „Фридрих Еберт България” проведоха ежегодния си дискусионен форум с журналисти. В него се включиха д-р инж. Пламен Димитров, президент на КНСБ, вицепрезидентите д-р Тодор Капитанов, Огнян Атанасов и Даниела Алексиева – Стоянова, главния икономист на КНСБ и директор на Института за социални и синдикални изследвания и обучение д-р Любослав Костов, д.ик.н. Янка Такева, председател на Синдиката на българските учители, председатели и представители на почти всички синдикати към Конфедерацията. Приветствие към участниците отправи директорът на Фондация ”Фридрих Еберт България” – Жак Папаро.

Президентът на КНСБ д-р инж. Пламен Димитров заяви, че КНСБ настоява за допълнителни средства за ръст на заплатите на всички работещи в обществения сектор в Бюджет 2023, които да компенсират натрупаната кумулативната инфлация от януари 2021 г. до началото на тази година навсякъде, където това не е направено. Освен това е необходим ръст на заплатите на всички работещи в обществения сектор и с минимум 10% за 2023 г. с оглед прогнозираното равнище на инфлацията до края на годината. За да бъдат компенсирани доходите на работещите в обществения сектор, в бюджета трябва да бъдат предвидени допънително 465 млн. лева.

Д-р Димитров подчерта, че през последните 2 години кумулативната инфлация от 29,2% засяга сериозно покупателната способност на хората, през 2022 г. средната работна заплата (СРЗ) за страната се е повишила със 17,3 на сто, в обществения сектор този ръст е от 9,5 на сто, а в частния – 13,9 на сто. Стана ясно, че над 10-11% е разликата в заплатите между частния и обществения сектор. В първия средният ръст на доходите да покрива размера на инфлацията, макар това да не важи за всички сектори, а в обществения сектор работещите остават ощетени, тъй като реалният ръст на СРЗ е минус 8,2 % при съпоставка на януари 2021 г. с м. май 2023 г.

КНСБ настоява и за повишаване на минималната работна заплата (МРЗ) от 780 на 850 лв. от 1 юли т.г. - необходими са 175 млн. лв. от Бюджета или 0,2 на сто от размера му. Решението е въпрос на политическа воля и средство за борба с неравенствата и за стимулиране на потреблението. То е междинна стъпка, следваща разпоредбите в Кодекса на труда (КТ), предвиждащи МРЗ да е 50 на сто от СРЗ за страната, която от януари 2024 г. трябва да достигне 950 лв., разясни главният икономист на КНСБ и директор на ИССИО д-р Любослав Костов.

В Бюджет 2023 Конфедерацията изисква още ръст на заплатите за педагогическия персонал за 2023 г. гарантиращ ниво от поне 125% от СРЗ, осигуряване на средства за ръст на пенсиите от 01.07.2023 г. според действащото нормативно законодателство в КСО (т.нар. „швейцарско правило“ – 12%), връщане на 20% на ДДС ставки за хляб, брашно и ресторантьорски услуги.

Притеснителните данни от Годишния доклад на КНСБ за нарушенията, свързани с упражняването на правото на труд в България представиха и обсъдиха в детайли д-р инж. Пламен Димитров, д-р Тодор Капитанов и Огнян Атанасов, като акцент бе темата за безопасните и здравословни условия на труд като основно право.

Председателите на основните членове на конфедерацията и на синдикални организации посочиха конкретните искания и проблеми в съответните сектори.

Лидерът на Синдиката на българските учители д.ик.н. Янка Такева посочи, че в Бюджет 2023 за образование и наука са планирани над 1,2 млрд., от които 950 млн. са за средното образование. От тях 537 млн. лв. са за работни заплати, с извоюваното от СБУ увеличение от 1 януари 2023 г., а над 59 млн. лв. са за непедагогическия персонал. Тя бе категорична, че СБУ е готов да защити и поисканите над 1,5 млрд. лв. в бюджета за 2024 г., в които влизат предвидените възнаграждения в средното образование в размер на 125% от средната заплата за страната и увеличение на средствата за издръжка на училищата. Г-жа Такева разясни, че на инициирания от нея и СБУ предстоящ Отраслов съвет за системата на предучилищното и училищното образование на 27 юни т.г., ще бъде обсъдена и тази тема. Тя изтъкна, че по Плана за възстановяване и устойчивост са осигурени и над 1 млрд. лв. за програми, които ще подпомогнат технологичния преход в българските училища и призова политиците в управляващата коалиция да са единни в решенията си и да не си позволяват поднасяне на невярна информация в публичното пространство и политическа манипулация.

Заплатите на работещите в болничната помощ не са достигнали договорените в Колективния трудов договор (КТД), а срокът на споразумението с кабинета изтича на 17 юли, алармира д-р Пламен Радославов, зам.-председател на Федерацията на синдикатите в здравеопазването. Според него заложеното увеличение на бюджета на Националната здравноосигурителна каса с 600 млн. лв. може да позволи увеличение на възнагражденията, но само ако бъде разпределено справедливо и бъдат увеличени цените на клиничните пътеки.

Анна Белева, гл. секретар на Федерация на независимите синдикати от държавното управление и организации, посочи, че ФНСДУО настоява за минимум 20% увеличение на бюджетите на административните структури, за да има реален ресурс за увеличение на възнагражденията на работещите с не по-малко от 10%. Това, че се увеличат бюджетите с 10 на сто не означава, че и заплатите растат с толкова, посочи тя.

Михаил Иванов, председател в СО в Държавна агенция „Архиви”, която организира протест за по-високи доходи през м. май, алармира, че заплатите са ниски, което води до голямо текучество и липса на кадри в Агенцията, в която работят едва 310 служители. “Искаме достоен живот и достойно запащане. Искаме да престанем да бъдем забравената институция на паметта”, каза той.

Димитринка Георгиева, председател на СО в Национален осигурителен институт изтъкна, че е необходима актуализация на възнагражденията с ръста на инфлацията и съобразно натовареността на работещите в института. Нейното изказване подкрепиха и от синдикалната организация на ФНСДУО в НАП с искане за ръст на неактуализираните от 2020 г. заплати. Същите искания споделиха и от Агенция „Митници”, която осигурява изпълнение и преизпълнение на приходите в бюджета.

За увеличение на заплатите в сектор „Сигурност“ с 15% за 2023 г. отново настоя Венцислав Станков, председател на Националния синдикат на пожарникарите и спасителите „Огнеборец.

Елица Доцева, председател на синдикалната организация в БНР говори за подписаното след стачни действия споразумение за увеличение на възнагражденията в медията, то е възможно след актуализация на бюджета на БНР с 10 млн. лв.

Зам.-председателят на Синдикат „Пътно дело” Венелин Димитров алармира, че работещите в Национално тол управление са в стачна готовност. Заплатите не са увеличавани почти 3 г., настоява се за 30% ръст от 1 януари 2023 г. и да започнат преговори с УС на АПИ. Работя на терен с 12-часови смени на пътя за 1307 лв. бруто, обясни той.

От Федерацията на независимите синдикати от земеделието настояват за допълнителни 26 млн. лв. за финансиране на всички системи с Бюджет 2023 г. Юлиян Борисов от СО в Агенцията за борба с градушките настоя за 10% увеличение на възнагражднията като поясни, че брутната заплата на ракетострелците е 786 лв., а СРЗ на специалистите с денонощен труд е до 1050 лв.

Доц. д-р Емил Димитров от Селскостопанска академия посочи, че хроничното недофинансиране на научния институт води до сериозен проблем с привличането на млади изследователи и настоя за допълнително 11 млн. лв. За увеличение с 20% на доходите, за да се премахнат неравенствата с другите институти.

Бинче Боздева, зам.-председател на Синдикалната федерация на съобщенията обясни, че в момента се борят за структурна реформа в „Български пощи” с минимални съкращения на работещите. Необходим е оздравителен план на дружеството.

Евгени Янев, зам.-председател на Националния браншови синдикат „Водоснабдител“ уточни, че средната брутна заплата в сектора е 1035 лв., а нерешените от десетилетия проблеми са резултирали в липса на кадри. Синдикатът настоява да бъде приет закон за ВиК и да се въведе водно подпомагане, по подобие на енергийните помощи за хората.

Сериозни проблеми, свързани с липсата на кадри и условията за труд в леката промишленост очерта Красимир Вълчев, зам.-председател на ФНСОЛП. Той настоя да се прекрати практиката със сумирано изчисляване на работното време.

Най-сериозният проблем в строителството е сивата икономика, посочи Цветелина Бикарска, зам.-председател на Федерацията на независимите строителни синдикати. Макар в последната година заплатите на работещите във фирмите със сключени КТД са увеличени с 13%, настояването е за поне 20% увеличение, а Отрасловият съвет към МРРБ, който не е свикван от пет години, да възобнови дейност.

Форумът, който фокусира за пореден път медийното внимание върху наболелите теми, свързани с труда на заетите в обществения, а и в частния сектор, бе ясен знак към политиците, че КНСБ и неговите синдикални членове няма да се откажат от исканията си, а ще ги отстояват още по-уверено в името на трудещите се в България.

УД