Реч на инж. д-р Пламен Димитров, Президент КНСБ на 111-тата Сесия на Международната конференция на труда в Женева

Както гласи основополагащият принцип на МОТ, "трудът не е стока". Става въпрос за достъп до възможности за заетост и адекватен жизнен стандарт, така че всеки човек да може да води продуктивен и достоен живот. Става въпрос за споделен просперитет и гаранция за сигурност, когато доходите са прекъснати, недостатъчни или периодични. И ние, синдикатите, твърдо заставаме зад този принцип.

1. Високите равнища на неравенство, които характеризират нашите икономики и общества, се проявяват по различни начини. Например Индексът « Ангажимент за намаляване на неравенствата» (The Commitment to Reducing Inequalities Index - CRI), публикуван от OXFAM и DFI, поставя България на 62-ро място в класацията. Според доклада българската данъчна система е една от най-регресивните в света. Данните на Евростат и тези на Харвард показват, че е налице тенденция към увеличаване на неравенствата в разпределението на доходите. Тази тенденция е особено ясно изразена в страните с плосък данък и страните без необлагаем минимум, каквато е България. това е проблем от съществено значение, тъй като съществуват огромни емпирични доказателства, които показват, че по-голямото покритие на колективното договаряне и по-справедливата данъчна система водят до по-ниски нива на неравенство в доходите.

Ето защо тези два инструмента са ключови за по-справедливото разпределение на резултатите от икономическия напредък. Колкото по-голям е обхватът на работниците и служителите в колективните трудови договори, толкова по-малки са разликите в заплащането /ILO, 2022/, особено в системите за договаряне на секторно равнище. За да намалим неравенството в доходите, трябва да приложим многостранен подход, включващ политики за осигуряване на справедливо заплащане, включително минимални работни заплати достатъчни за издръжка, и засилено колективно договаряне.

2. Цифровизацията и изкуственият интелект (ИИ) също са фактори за увеличаване на неравенството. Разделението съществува не само между отделните хора, но и между нации, държави, географски региони, индустрии, работни места и т.н. Бъдещите дейности на МОТ трябва да бъдат силно насочени към: 1) несигурните форми на труд и основаната на платформи икономика. Работниците не бива да зависят от изкуствен интелект и алгоритми, върху които имат малка или никаква възможност да влияят. Тъй като работещите през платформи често не са в пряк контакт помежду си, за тях е трудно да се координират, а платформите могат да предизвикат конкурентна динамика между тях. Трябва да съсредоточим усилията си върху 2) недооценения труд в икономиката на грижите, генериране на качествена заетост с достъп до социална закрила; 3) незащитения труд в неформалната икономика, пренастройвайки обхвата на законите и разпоредбите, така че неформалният труд да бъде правно обхванат и да се гарантира пълното му спазване; и не на последно място 4) изкуствен интелект (ИИ) и алгоритмично управление при посредничеството и разпределянето на работата. Може да се наложи да се разгледат въпросите за неприкосновеността на личните данни и рисковете от пристрастие към ИИ, като например дискриминация.

В контекста на цифровия преход технологиите се променят изключително бързо, а работните места са подложени на натиск от нарастващите изисквания за цифрова компетентност.

3. МОТ признава, че постигането на социална справедливост е възможно чрез ефективно прилагане на свободата на сдружаване и колективно договаряне. През годините колективното договаряне доказа, че играе ключова роля по време на криза, като поддържа стабилни заплати, поддържа съвкупното търсене и избягва потенциално дефлационно развитие на заплатите, което може да забави възстановяването.

В България правото на синдикално сдружаване е прокламирано в Конституцията на страната, но не е гарантирано със закон. Липсват защитни и правоприлагащи норми, които да гарантират прилагането на свободата на сдружаване и колективно договаряне. Затова от години настояваме за криминализиране на деянията, насочени срещу свободата на сдружаване и колективно договаряне. Дългогодишното отлагане на приемането на норми в Наказателния кодекс, които да гарантират наказателна отговорност за лицата, които възпрепятстват свободата на сдружаване, е липса на отговорност от страна на държавата.

И накрая, време е за нов обществен договор, който трябва да бъде ориентиран към човека и да гарантира справедливост, основана на правата. Той трябва да включва долна граница от 1) универсална трудова гаранция за всички работници, 2) минимални работни заплати, 3) колективно трудово договаряне, 4) социална защита като всеобщо право, 5) борба с неравенствата, 6) справедливо данъчно облагане за работниците, 7) безопасни и здравословни условия на труд и 8) възходящо сближаване на доходите.

13.06.2023