Светлината на света Петка - пламък от милост, вяра и вечна закрила

Светлината на света Петка - пламък от милост, вяра и вечна закрила

На 14 октомври Българската православна църква отбелязва паметта на света преподобна Петка, именувана също Параскева, Търновска.

Много обичана и почитана от българския народ светица, тачена като небесна закрилница, ревностна и благодатна пазителка на децата специално, нейното име носят над 120 храма в България, а житието ѝ е образец за подражание в кротостта и твърдостта във вярата.

Родена през X век в Тракия, в гр. Епиват, в семейство на благочестиви българи, израснала край Мраморно море, тя оставя богатство и уют, за да облече бедния и да тръгне след Христос. От Йорданската пустиня до сърцето на славния град Търново, Преподобна Параскева – Петка Търновска просияла като пламък на милост и вяра – пламък, който и днес свети за нас – за сила, утеха и надежда.

Още от младостта ѝ я привличал монашеският подвиг. Когато в църквата чула думите на Евангелието: „Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва“, тя усетила, че тези слова са предназначени именно за нея.

На излизане от храма съблякла богатата си дреха и я дарила на един бедняк. След известно време дала друга своя дреха на бедна жена, и така продължавала да прави. Когато родителите ѝ я упрекнали, тя им отговорила: „Иначе не мога да живея.“

Когато родителите ѝ починали, Петка раздала своето наследство на бедните, посетила Цариград и по наставление на подвижници се заселила близо до храма „Покров Богородичен“. Пет години прекарала там в пост, молитва и сълзи. По-малкият ѝ брат Евтимий също станал монах, след това бил митрополит в продължение на 40 години, а след смъртта си е канонизиран като светец на Църквата.

След няколко години на усамотен живот към един от храмовете, тя заминала за светите места в Йерусалим, последвала примера на св. Мария Египетска и се заселила в Йорданската пустиня, където много години водила изпълнен с изпитания, лишения и трудности живот. Когато предусетила смъртта си, света Петка се завърнала в гр. Епиват и тихо починала там, погребана от местни жители.

Нейното житие е написано още през XII век, а два века по-късно свети патриарх Евтимий Търновски вдъхновено е описал живота ѝ и посмъртните ѝ чудеса във въздействащо слово, което озарява вярващите и до днес.

След чудесното откриване на нетленните мощи на преподобна Петка, изцеленията край нейния гроб бързо превръщат светицата в символ на Божията благодат. През 1238 г. благочестивият цар Иван Асен II пренася светинята в столицата Търново. Там, в продължение на два века, до падането на България под османска власт, мощите ѝ са съхранявани в църквата „Св. Петка Търновска“.

След това са пренесени в Сърбия, а след падането на Белград през 1521 г. – в Цариград. Там остават повече от век, преди да бъдат предадени през 1641 г. на молдовския владетел Василий Лупу (след като румънски големци откупуват данъците на Константинополската патриаршия) и са пренесени в град Яш. Именно там, в митрополитската катедрала на града, светите мощи на преподобна Петка се намират и до днес. И макар светинята да сменя земи и граници, почитта към българската светица остава жива и обединява в благоговение целия православен свят.

През 2021 г. се навършиха 380 години от пренасянето на мощите на св. Петка в Румъния и през същата година румънският патриарх Даниил подари на християните в България одежда (риза), покривала нейните мощи.

Света Петка е пример за това, как животът и вярата на християнските светци далеч надхвърлят народността и местната почит, както и че християнската вяра е универсална – за всяко време, за всички народи по света, за всеки един човек роден и живял на земята.

Думите на Христос, които св. Петка чува още като дете в храма: „Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва!“ (Марк. 8:34) са послание на Христос към всички хора. И когато малката св. Петка, едва 10-годишно дете, ги чува, те така се запечатват в сърцето ѝ, че тя тръгва след Него и оставя трайна диря в паметта на Църквата. Детето, жената, монахинята Параскева живяла с тези думи чак до 85-годишната си възраст, когато починала (около 989 – 996 г.), но свидетелства за Христовите думи десет века след своята земна кончина.

Светците са паметта на Църквата и техният живот е и наш живот, защото всички хора носим Божия образ в себе си.

Днес, сред предизвикателствата на съвременния свят, примерът на света Петка ни призовава към най-важното – вътрешната чистота и живата милосърдна любов. Тя ни показва как да запазим мирния дух в сърцата и в семействата си.

Нейният празник е напомняне по неин пример винаги да намираме време – ако не за големи дела, поне за кратка искрена молитва, милост към нуждаещите се и трезва вътрешна въздишка.

Малки подвизи, които пазят душата чиста, правят живота смислен и ни свързват с онези, които винаги ще светят пред Бога за спасение на българския род.

По молитвите на света преподобна Параскева – Петка Търновска, Бог да помага и да прославя българския народ!