Международен форум за кирилицата:
„Духовното наследство в дигиталния век“

Кирилицата и глаголицата са не просто писмености, а жива връзка между поколенията, носител на паметта на един народ и израз на неговия начин на мислене, култура и битие, неразривно свързани със свободата му и със силата на езика.

Президентът Илияна Йотова откри третото издание на Международния форум за кирилицата, посветен на темата „Духовното наследство в дигиталния век”. Подобаващо на темата на Международния форум за кирилицата бе отправена специална покана към председателя на Синдиката на българските учители, д.ик.н Янка Такева, като признание за ролята на учителската общност в съхраняването и предаването на езика и духовното наследство. Сред присъстващите бяха министъра на образованието и науката проф. д-р Сергей Игнатов, министърът на културата Найден Тодоров, председателят на БАН чл. кор. Евелина Славчева, заместник-министърът на образованието и науката д-р Наталия Михалевска, чл.-кор. проф. д.ю.н. Атанас Семов, началникът на РУО София-град д-р Елеонора Лилова и др.

„Кирилицата е свещена – тя е носител на нашата национална идентичност и наше специално богатство“, заяви президентът. Тя припомни, че конференцията, която се провежда вече от 2022 година по инициатива на държавния глава, събира участници за двудневно обсъждане на значението на българската азбука в съвременния свят.

„Думите, които изговаряме, чертаят пътя ни към другите. Често не осъзнаваме колко силна е тази връзка“, отбеляза Йотова. Според нея думите оформят нашия свят, нашия мироглед и начина, по който обичаме или спорим. „Но всички ние желаем да изгоним омразата от речника си“, добави президентът. Тя подчерта, че чрез езика се свързват вековете и поколенията, като същите изрази, глаголи, съществителни и прилагателни преминават през времето.

Йотова обърна внимание, че с помощта на буквите можем да разберем предците си и да почитаме тяхното наследство. „Те ни оставиха този безценен дар, чрез който продължаваме да създаваме стихове и поеми, да рисуваме техните светли образи и да изразяваме уважение към първоучителите си“, посочи президентът.

Сред темите на тазгодишния форум са презентации на български и чуждестранни ученици за кирилицата, включително и проект на ученици от Националната гимназия по древни езици и култури, посветен на използването на кирилицата в дигиталната епоха.

Президентът подчерта, че целта на събитието е да се чуе гласът на една изключително древна култура и да се разпространи значението на българистиката и славистиката по света. „Повече от всякога трябва да говорим за безценното духовно наследство на нашите предци и чрез него за нашето бъдеще“, каза Йотова.

С третото си издание форумът не създава прегради, а напротив – показва колко важно е да се уважава различието, защото то е истинско богатство, обобщи президентът.

Изказване направи и министър Игнатов, според когото малко постижения в човешката история имат толкова дълбоко световно влияние, колкото кирилицата: „Няма друго откритие или дело, което да е имало толкова съществена роля за живота на човечеството“, подчерта той.

Той изтъкна и уникалния принос на българския народ: „Ние сме сред малкото народи, които са създали собствена писменост – и това е нашият изключителен принос.“ Проф. Игнатов припомни и делото на светите братя Кирил и Методий: „Те ни даряват глаголицата, която след това полага основите за развитието на кирилицата – едно огромно постижение в осмислянето на света около нас.“ Според него появата на кирилицата създава основите на културно и духовно единство: „С нейното утвърждаване се изгражда мост между тогавашната държава и наследството на предходните цивилизации.“

Министърът отбеляза и широкото разпространение на кирилицата: „Чрез тази писменост се свързваме с цялата предшестваща човешка история и я пренасяме до далечни краища на света – дори до Владивосток.“

По думите на проф. Игнатов, кирилицата и днес остава жива като „културен код“. „Това е нашият най-голям принос и най-голямо задължение – да продължим това дело“, допълни той.

Министърът на образованието и науката изрази благодарност към съвременните будители: „Да отдадем признание на тези, които днес ни позволяват активно да присъстваме в дигиталното пространство с кирилицата.“ Той подчерта, че отказът от писменост означава отказ от култура.

Пленарни доклади изнесоха проф. Роланд Марти с презентацията „Азбучни войни в славянския свят и ролята на кирилицата“, проф. д-р Красимир Станчев с доклад „Кирилица, глаголица или латиница? Азбуката като инструмент в мисионерската дейност на Propaganda fide“, както и г-жа Сандра Мишкеди, директорът на Унгарския културен институт, която представи Европейския модел за популяризиране на малък език и за партньорството с Унгарското училище в Шармелек, където се изучава български език, българската общност там и ОУ „Васил Левски“ – гр. Костинброд, уникално училище в България, а може би и в света, в което децата изучават унгарски език и играят чардаш на 13 ноември – официалния празник на унгарския език.

Проф. д.и. Иван Маразов, почетен професор на НБУ, и акад. Иван Гранитски представиха темата „Символиката на буквите и присъствието на твореца“.

Христо Димитров и Кирил Генков, дванадесетокласници от Националната гимназия за древни езици и култури „Св. Константин-Кирил Философ“, представиха темата „Кирилицата и изкуственият интелект“ и споменаха любопитния факт, че учениците в НГДЕК се запознават и със старобългарския език – нещо, което според тях и други присъстващи е знание, с което дори и само от любопитство трябва да се запознае всеки ученик в Република България.

На 26 март участниците продължиха своята научна програма в Рилски манастир. Акцент в тазгодишната конференция е паметна годишнина, свързана със св. Иван Рилски – 1080 години от успението му. На събитието В Рилския манастир, присъстваха президентът Илияна Йотова и Българският патриарх и Софийски митрополит Даниил.

Форумът „Духовното наследство в дигиталния век“ се проведе под егидата на Националната комисия на Република България за ЮНЕСКО, със съдействието на Министерството на образованието и науката и с подкрепата на Българската православна църква.

В тазгодишния форум участваха учени от Българската академия на науките и от български университети, заедно с авторитетни лектори от Германия, Италия, Полша, Румъния, Унгария, Казахстан и Китай. Темите на докладите засягаха азбучните войни в славянския свят, езика на медиите и цифровизацията на старопечатните издания през XXI век. Свое проучване за кирилицата, изкуствения интелект и начина, по който потребителите взаимодействат с новите технологии, представиха двама възпитаници на Националната гимназия за древни езици и култури. Третият Международен форум за кирилицата разширява географския обхват на дебатите с изследвания за кирилицата в Китай и за съвременната кирилска писменост сред тюркоезични народи.

И през тази година към форума има съпътстващи изложби – авторска екранна визия за духовното наследство в „Родината на кирилицата“ и фотоколекция за престижната световна сцена на Национален дворец на културата, който тази година чества 45-годишнината си.

По време на мандата си като вицепрезидент, Илияна Йотова организира две международни конференции за кирилицата. Първият международен форум „… И ний сме дали нещо на света“, проведен през 2022 г., събра знакови учени от 12 държави. Негов акцент беше приносът на българската държава за създаването и разпространението на кирилската азбука и мисията ѝ да свързва Изтока и Запада.

Проведеният през 2024 г. втори Международен форум за кирилицата „Азбука. Език. Идентичност“ се фокусира върху значението на славянското наследство, неговото опазване и разпространение в съвременния свят, както и ключовата роля на България за създаването на третата християнска цивилизация – славянската. Във форума, който се проведе в София и Пловдив, участваха над 30 известни учени слависти от 11 държави и България.

Третото издание на Международния форум за кирилицата още веднъж утвърди ролята на България като пазител и разпространител на едно от най-значимите културни достижения в европейската и световната история. В условията на динамично развиващия се дигитален свят кирилицата продължава да бъде не само средство за комуникация, но и символ на духовна устойчивост, културна идентичност и историческа приемственост.

Форумът показа, че съхраняването и развитието на езика не е само отговорност на институциите, а обща мисия на учени, учители, млади хора и цялото общество. Именно чрез тази споделена грижа писменостите, в чиято основа стоят кирилицата и глаголицата, ще продължат да бъдат живи и значими, свързвайки миналото с настоящето и проправяйки път към бъдещето.

Стефан ВАСИЛЕВ,

Журналист във в. „Учителско дело“