Четвъртък,
  28 Март 2024 година
Български  English Вход

      СБУ - АКЦЕНТИ

  Трудовоправни
  Социално-икономически
  Професионално и
      творческо развитие
      на учителя
  Отдих

       НОРМАТИВНИ
        ДОКУМЕНТИ


  КТД
     На отраслово ниво
     На общинско ниво
     На ниво уч. заведение
  ВПРЗ
  Конституция
  Кодекси
  Закони
  Наредби
  Правилници
  Постановления
  Решения, Заповеди
  Проекти на документи
АКТУАЛНО : Новини

БАН предлага да се въведе нов подход в училищното образование


БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ

„Връзки с обществеността”

Да се въведе нов подход в училищното образование предложиха учените от Българска академия на науките на пресконференция, организирана по повод 145-годишнината на Академията. Това е т.нар. Изследователски подход в образованието (Inquiry Based Education), който е добре разпространен във високоразвитите страни и е един от начините да се преодолеят проблемите в системата. При него обучението се базира на „разучаване” на проблема или явлението, целият клас участва в дискусията, провежда експерименти, поставя въпроси, издига хипотези, събира и представя аргументи за една или друга теза. По този начин се стига до самостоятелно „откриване” на фактите и взаимовръзките между тях. Основното предимство на този подход е, че се стимулира самостоятелната работа и мислене на учениците, развива се и се укрепва способността им да анализират и изследват. Създава се умение за самостоятелно учене през целия живот. Способността за самостоятелно учене, съчетана с математическа, природо-научна и дигитална грамотност, са добра гаранция за професионална мобилност (усвояване на нови професионални умения) и за лесна адаптация към бързо променящите се нужди на пазара и икономиката.

Според изнесените вчера резултати от международното оценяване PISA, проведено през 2012 г., голяма част от учениците не са подготвени за успешна реализация в живота. Основната причина за това е, че знанията и уменията им са под общообразователния минимум. Учените припомниха, че според същото изследване нашите ученици са на последно място по математическа грамотност сред страните от ЕС и са след всички съседни страни. 20% от българските ученици са дори под най-ниското равнище на скалата с шест равнища на математическа грамотност, а средно само 8% от участниците от всички страни са на това ниво. В областта на природонаучната грамотност 14,4% от децата са под най-ниското равнище, а същият показател за всички страни е 4,8%.

Към тези данни се добавят и резултати от проучвания на Института за изследване на населението и човека при БАН за общото състояние на 13 – 15-годишните деца у нас. Според тях над 80% от тийнейджърите опознават света и решават проблемите чрез своите емоции, активното включване в различни дейности и личното си отношение към ситуациите и хората. Като резултат от начина на преподаване, който не е адекватен на потребностите на учениците, се появяват стрес и здравословни проблеми. Според изследване в 41 държави, нашите деца са на 13-то място по прояви на главоболие, а всяко 5-то дете има проблем със съня. Всичко това подсказва, че е необходимо да се смени методологията на преподаване в училище, начинът на учене и да се съобразят с бързо променящата се среда.

Учените изтъкнаха, че сред основните проблеми в образованието са отчуждаване от училището и липса на желание за учене. В съвременното информационно общество предлаганата в традиционното училище образователна атмосфера изглежда твърде непривлекателна, дори отблъскваща. Много от изучаваните факти са вече известни на учениците, тъй като достъпът до информация днес е много лесен, а информационният поток в училище най-често е еднопосочен (само от учителя към ученика), липсва обратната връзка. От друга страна, големият обем на получаваната информация не позволява да се прави по-дълбок анализ, да се структурира и превърне в дълбоко и солидно знание.

Сред мотивите за предложението да се въведе Изследователския подход в образованието е това, че придобитите по този начин знания са по-дълбоко вкоренени в съзнанието на учениците и са по-функционални, могат да бъдат използвани за решаване на други задачи. При този стил на учене неусетно се изграждат почти всички ключови компетентности, дефинирани от ЕС - Комуникация на роден език, Комуникация на чужди езици, Математическа компетентност и основни компетентности в областта на природните науки и технологиите, Дигитална компетентност, Умение за самостоятелно учене, Социални и граждански компетентности, Усет за инициатива и предприемачество, Усет за и (подобаващо отношение към) културата и към „изявяването”. Тези компетентности са добра основа за пълноценна реализация на индивида – и в обществен, и в личен план.

БАН ще работи по въвеждането на Изследователския подход в образованието чрез разработване на проекти, насочени към обучение на учителите за прилагането му. Към момента Институтът по математика и информатика при БАН е изпълнил два европейски проекта, по които са обучени около 60 учители, а още над 500 в цялата страна са запознати с идеята за въвеждането на подхода. В процес на изпълнение са още два проекта. Единият се финансира по Седма рамкова програма на ЕС за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности и по него се обучават около 200 учители. Той е насочен към въвеждане на Изследователския подход в професионалното образование. Вторият проект е за усвояване на ключовите компетентности чрез образование по математика и е по европрограмата „Учене през целия живот“.

Една от инициативите на БАН, насочени към средното образование у нас, е създаването на Ученически институт за откриване и насърчаване на развитието на талантиви български учeници в различни научни направления. Той ще бъде по подобие на Ученическия институт по математика и информатика при БАН, който функционира от 2000 г.

Първата стъпка ще бъде провеждането на конкурс за ученически проекти в областта на природните и социалните науки. Разработките ще се събират до 15 септември т.г., след което експерти от съответните институти при БАН ще изготвят рецензии, а авторите с най-високи оценки ще бъдат поканени да представят своята работа на специална научна конференция.

Пълният регламент на конкурса ще бъде публикуван на интернет страницата на БАН www.bas.bg и разпространен сред българските училища. Отличените ще получат награди и възможност за стаж в институтите при БАН, където ще могат да използват материалната база – библиотеки, лаборатории и др., да провеждат експерименти, консултации с експерти и т.н. Едновременно с това учени-„ментори” ще им помагат да доразвият проектите си. Според учените от Академията така подрастващите ще бъдат стимулирани към усвояване на изследователски похвати и разработване на проекти в различни сфери и ще се даде възможност за изява на деца, които нямат желание или възможност да участват в Олимпиади и други национални и международни надпревари.

Учените от Българска академия на науките подчертаха, че образованието вече отдавна е излязло извън училищната среда и извън отговорността единствено на Министерството на образованието и науката и е необходимо всички институции да се ангажират с разрешаването на проблемите в системата. Те декларираха готовност да подпомагат всички заинтересовани страни при разработването и прилагането на решения, насочени към постигането на по-високо качество на образованието у нас.

2.04.2014 г.

Пресцентър БАН

"Връзки с обществеността"

+ 359 2 979 52 80

http://www.bas.bg/

https://www.facebook.com/BalgarskaAkademiaNaNaukiteBan



____________________________________________________________________________________________________________________________________[_ВЪРНИ_СЕ_ОБРАТНО_]____

КОНКУРС

УЧИТЕЛ НА ГОДИНАТА
МЕЖДУНАРОДНА

УЧИТЕЛСКА
СПАРТАКИАДА
СОЦИАЛНО-
ОБРАЗОВАТЕЛНИ
ПОЛИТИКИ НА СБУ
ПОСТОЯННА АКАДЕМИЯ
ЗА НАУКИ И ИНОВАЦИИ
В ОБРАЗОВАНИЕТО
Съдържание - Синдикат на българските учители, 2014 ©                      Web Design & Programming by AlineA Ltd., 1997-2024 ©